"Мерките срещу COVID-19 у нас успяха да ограничат вируса. Заболяемостта и като бройки спадна много, и като процент заразени проби. Това всъщност ни е надеждата да се ограничи лавината от тежко болни, които постъпваха в лечебните заведения, тъй като много бързо се заемаха свободните легла. В някои болници беше много тежко, персоналът също много е намалял, за да се справи със ситуацията. Всеки ден пристигат много болни, които пролежават със седмици и заемат местата за дълго време.
У нас мерките са сравнително меки и се постигна доста приличен ефект.
Това коментира пред Kмета.bg зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.
Новият щам
"Щам по определение е изолиран от някой болен вариант на съответния вирус. В този ред на мисли доказаният във всеки отделен пациент вирус е отделен щам. Тук става дума за клъстер от щамове – генетично сходни щамове, които имат определена група мутации. И тези щамове са засечени в голям брой в Южна Англия. Те имат 9 характерни мутации в повърхностния протеин на шипчетата. За тези щамове е характерно първо, че мутират доста по-бързо отколкото е средната честота на мутации на коронавируса по принцип. Второ, тъй като някои от мутациите са в участъка на този протеин на шипчетата, с който вирусът се прикрепва към клетките на гостоприемника, много по-лесно става това прикрепване и размножаване и това помага на вируса много по-лесно да се разпространява. Това му дава предимство в еволюцията – щамовете, които имат тези мутации, са с предимство пред другите. В Южна Англия вече 60% от изолираните щамове са от този тип. Това, че по-лесно се разпространява, не значи, че протича по-тежко. Няма повишение в броя на тежко протичащите случаи и на фаталния изход", обясни проф. Христова.
Ваксината срещу променящия се вирус
"За да бъдем, сигурни трябват изпитвания. Най-вероятно обаче ваксината ще покрива новия щам, тъй като тя разчита на образуване на антитела. Тези антитела хващат всички участъци на протеина. Това, че някъде има променени участъци, не води до невъзможност на антитялото да се свърже със съответния вирус. Ваксините, които съществуват – когато изработим антитела срещу шипчетата, тези антитела, теоретично към момента, можем да кажем, че те ще хващат и променените щамове. Категорично. Но за да сме сигурни, трябва да се провери и на практика", каза още зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести.
Няма алтернатива, но ваксината е свободен избор
"Изборът е наш – дали ще си боледуваме, или ще се ваксинираме. Алтернатива няма. Няма да има лица, които да не се разболеят. Въпросът е дали да боледуват милиони, или просто да се приложи ваксината. В крайна сметка трябва имунизация, за да преборим вируса. Лекарствата са за лечение – когато човек се разболее, да се оправи по-бързо. Но за да преборим пандемията, с лекарства няма да се получи. Лекарствата са за лечение, не за профилактика. Положението е такова, че или боледуваме, или се ваксинираме. В никакъв момент обаче ваксината няма да придобие задължителен характер. Не е такава идеята за нея. Никой не може да накара никого да се ваксинира. Това е свободен избор. И особено в началото дозите съвсем няма да са достатъчни. Единствено хората, които са с онкологични, автоимунни или тежки алергични заболявания, трябва да бъдат по-внимателни към ваксината", обясни проф. Христова.
