Тодорка Ангелова 12 години вече е учител по български езин.к и литература. Тя преподава в III ОУ „Димитър Благоев“ в Шумен на ученици от 5, 6 и 7 клас. Тази година извънредното положение я заварва да води дистанционно уроци по български език и литуратура на три паралелки седмокласници. Как се справят учители и ученици с онлайн обучението заради извънредното положение по ограничаване на разпространението на короонавируса – разговаряме с учителят по българския език и литература от Шумен Тодорка Ангелова.
– Г-жо Ангелова, седмица вече обучавате учениците онлайн. Удачна алтернатива ли се оказа този вид обучение на реалното в училище?
– Да, твърдя категорично, че това е алтернатива, която може да ни бъде от полза и в други ситуации, не само като сегашната критична такава. Много бързо пренастроихме „софтуерите“ си и влязохме в обувките на учениците. Разбира се, далеч съм от мисълта, че онлайн обучението замества напълно традиционното, защото личният контакт е незаменим. Въпреки това е прекрасна възможност да останем „на линия“ и да продължим преподаването, за да не изостанат децата с усвояването на учебния материал.
– Лесно ли се приспособиха учители и ученици към този тип учене?
– За учениците твърдя категорично, че не се наложи много да се приспособяват – те общуват помежду си с помощта на технологиите, така че това не беше нещо ново за тях. Дори считам, че този начин на преподаване им допада повече. По-трудно беше за нас, учителите – нямахме много време за адаптация. Но след първите ден-два на лутаници, телефонни консултации помежду си, проба-грешка нещата тръгнаха добре. Тази школовка ни беше необходима, защото само чрез практическо прилагане на наученото в квалификационните курсове можем да влезем в крак с иновациите и технологиите.
– В началото бе интересно, но какво става след седмица. Достатъчно съсредоточени ли са ученици и учители? Идват ли навреме в час, повече или по-малко отсъстват и изобщо на какви ситуации се натъкнахте?
– Не е спаднал интересът, поне в моите часове твърдя, че е така. Отпадна и моментът с успиването – часовете стартират в прилично време, а и сега, когато учениците не могат да излизат навън, това за тях е разнообразие. Приемат го като вид приключение. Не си позволяват да отсъстват, защото все пак, пропуските в знанията трудно ще се наваксат. А и чрез общуването онлайн като че ли се отпускат повече – отговарят на поставените въпроси без да се притесняват, помагат си онлайн, споделят си задачи …
– Преподавате български език и литература, което на пръв поглед изглежда несъвместимо с дистанционно обучение. Как протича един ваш час?
– Избрала съм една онлайн платформа, която дава много възможности – споделям материали, презентации, работни листове, коментираме различни казуси и проблеми, имам дори и бяла дъска, на която мога да пиша. Чрез видеовръзката мога да наблюдавам учениците – пишат ли, работят ли, разсейват ли се … опцията за онлайн тестове е още една възможност за обратна връзка с децата. Изобщо възможностите са неограничени и всяка от тях е едно предизвикателство.
– След преподаването на материала как се изпитват учениците дали са го усвоили? Как се правят домашни и контролни и как се проверяват дистанционно?
– Изпитването, както вече споменах, е чрез тестове, работни листове, преки отговори – неограничени са възможностите. Домашните се пишат и се пращат или на електронна поща, или в групата на отделната паралелка. Следобедите са посветени на проверки и обратна връзка с ученици и родители.
– Имате ли съмнения, че родители помагат на учениците при домашни или пък самите съученици си подсказват с онлайн методи?
– О, подсказват си, разбира се, децата, но това се нарича „работа в екип“. Платформата, която използвам за обучение, има и тази функция – да се разделят на екипи и да работят. Това не е минус, напротив, по-напредналите помагат на изоставащите и така няма неусвоени знания. Родителите са по-скоро наблюдатели и съветници, но не смятам, че е лошо, ако и те се включат. Засега обаче наблюденията ми не показват намеса.
– Преподавате на седмокласници. Ще успеят ли те да се подготвят за външното оценяване, което им предстои?
– Имам известни опасения, защото не успяваме да упражняваме писмени текстове пълноценно, но се надявам, че това, което сме направили до този момент, ще е достатъчно за доброто им представяне. Учебният материал няма да остане непреподаден, упражняваме го достатъчно, анализираме литературните произведения, решават самостоятелно тестове … Ако се върнем в класните стаи до края на април, считам, че ще успеем да наваксаме пропуските и учениците ще положат своите изпити пълноценно.
– Може ли дистанционното обучение да замести дългосрочно реалното училище, ако се наложи?
– Да, алтернативата е добра, но все пак такова обучение няма да е пълноценно – традиционното си има своите предимства. Въпреки това и учители, и ученици свикнахме с тези темпове и с този начин на работа и можем да продължим известен период така, без да усетим негативи. Личният контакт липсва най-много на нас, учителите, но и на децата. Ако искате, вярвайте, но ми липсва дори шумът в междучасията, от който много често се оплаквахме преди тази ситуация.
– Във вашето семейство ситуацията е и по-интересна – двама учители и един ученик. Как се справяте?
– Нагодихме се вече. Всеки има кабинет или класна стая. Проблемът е, като огладнеят – аз работя в кухнята и трябва да се промъкват на пръсти. В „междучасията“ коментираме уроците, помагаме на сина ни, обменяме опит помежду си, планираме следващите часове. В следобедните часове даваме консултации и на ученици, и на родители. Съпругът ми е преподавател по информационни технологии и ми оказва неоценима помощ в преподаването по този начин. Ситуацията при нас не е по-различна от ситуацията във всеки един дом на този етап – мечтаем за ваканция.
