Първият учебен ден наближи и вече има богат набор от идеи как да се пазят учители и ученици от коронавируса. Без да е ясно кои от тях ще бъдат приложени. От купищата предложения на път са да се реализират две – учениците да ходят с маски в междучасието, а учителите да си слагат шлемове в час. Този вариант може и да изглежда на някои в министерството на образованието разумен, но как ще се прилага в училище? Ето и някои от коментарите на учители в социалните мрежи: „А защо не и с копия и ризници. МОНстерските „мислители“ трябва да бъдат лишени от заплатите си, за да им просветне малко“, „Аз пък искам и шпага, вместо показалка“, „Знаете ли как се преподава с очила и шлем, а и какво ще чуят на задните чинове?“.
Като оставим настрана въпроса за естетиката, наистина няма отговор на въпроса как учениците ще чуват какво им се говори, ако учителят е с шлем. Не всички преподаватели са гръмогласни. В класните стаи няма оборудване с микрофони, а и гледката на преподавател със запотен шлем, под който нещо "буботи", не е достатъчно мотивираща. Не е очарователна и не поражда респект. Истината е, че по-скоро ще стане повод за подигравки. Или за съчувствие.
Когато властите предлагат такива решения, някак забравят, че нито министри, нито депутати, нито други официални лица говорят с шлемове пред медиите. Те не говорят с шлемове и помежду си. Та не става ясно с какво парламентът е по-малко опасен от едно училище? Или депутатите си пазят реномето, а пък за учителите – каквото дойде. Те могат всякак – с шлемове и без шлемове.
Идеята да се провежда паралелно обучение – учителят с шлем да преподава в клас на включена камера и микрофон (предполага се, че трябва да говори срещу лаптопа си, защото в училищата няма камери и микрофони в класните стаи), за да може учениците, които не присъстват в час, да присъстват на урока, също не е измислена докрай. Какво ще чуят и какво точно ще видят учениците онлайн, щом тези в клас не могат да чуват?
Всъщност идеите, които валят върху гърба на българското образование, е добре да бъдат съгласувани със самите учители. Защото те са на първа линия и не е честно да служат за експерименти.
