Всеизвестна е легендата за майстор Манол, българския Дедал, който се опитва да полети със саморъчно направени крила, но на малцина у нас е познато името на Асен Йорданов, конструктора на първия български самолет. Световноизвестният летец и авиоконструктор, от когото Нийл Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил на авиация, е роден на 2 септември 1896 г. в София. Като дете най-много обичал да прави хвърчила. Завладян от магията на волното им летене, той си пожелава да покори небесните простори.
През 1912 г., още гимназист, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Същата година учи в пилотското училище в Етан, Франция. В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание – 10 август 1915 г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначената специално за целта, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.
Първата световна война обаче отлага реализирането на това начинание. По настояване на капитан Радул Милков – първият български и световен боен пилот, Асен Йорданов изкарва школата за запасни офицери в Скопие. И след кратък пилотски курс в аеропланното отделение заминава отново доброволец на фронта, този път като боен пилот. За проявен
героизъм по време на войната дръзкият ас, подпоручик Асен Йорданов, е награден с офицерски кръст за храброст. Радул Милков не крие уважението си към най-младия български авиатор: “Асен беше смел, храбър, ловък летец. Ние спокойно излитахме с него за изпълнение на бойни задачи, защото знаехме, че самолетът е в сигурни ръце и при най-тежко положение Асен ще се измъкне от противника.” За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски мерки и по отношение на авиацията – ние не само нямаме право да разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а личният състав е разпуснат. Заедно с другите летци Асен Йорданов е демобилизиран и преминава в запаса. Какво ли трябва да е изпитвал този български орел, лишен от крила и възможността да прави самолети в България? Своя шанс за нова изява той вижда в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски. В нея Асен Йорданов пише: “…Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име.”
И така, двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор. Също така работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. Големият диапазон от технически и научни познания на младия изобретател се оказва повече от ефективен. Скоро юношеската му мечта е осъществена, той конструира първия в света многоцелев самолет “Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” – “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Изобретенията и нововъведенията на българския гений нямат граници. Специалист в
областта на методиката на летене в сложни метеорологични условия и на радиоелектрониката, той дори открива специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Когато известният физик Томас Едисон изобретява радара, той се допитва до Асен Йорданов и се вслушва в професионалните му съвети. Широка популярност получават и неговите оригинални книги в областта на авиацията, написани на достъпен, лесен за усвояване език, от които се учат няколко поколения млади летци. Издадени в милионен тираж, до ден-днешен те са препоръчвани като едни от най-добрите методични помагала за летене. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан завинаги и в паметта на града – на летище “Ла Гуардия” поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене, героят от Първата световна война, не е добил известност в собствената си родина.
Макар че съм сигурен, не е далеч денят, когато и ние ще отдадем дължимото на великия авиоконструктор, човека, който до последно е държал на табелката в дома му в САЩ да пише: “Асен Йорданов – български пилот авиатор”.
