Кирил Котев е роден на 15 януари 1981 г. Средното си образование завършва в Пето СОУ „Георги Измирлиев” в Благоевград. Следва висше първо в УНСС-София, където се дипломира по специалност „Икономика на търговията”, а по-късно завършва магистърска степен в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, специалност „Стопанско управление”. Няколко години се занимава с частен бизнес – управлява фирма за дограма, интериорни и блиндирани врати. През 2013 г. е избран за народен представител. 36-годишният политик прекъсва 12-годишното управление на Андон Тотев като кмет на община Сандански, след като печели балотажа през 2015 г.
– Целта на Общински план на Сандански за периода 2014-2020 г. е да подпомогнете туризма в Подрайон „Мелник“ и да развиете Подрайон „Катунци“. Как ще го направите?
– Мелник винаги е бил един от центровете на културния туризъм в България, познат с възрожденските къщи, с хубавото мелнишко вино. Но ще се изненадате колко интересна е онази част от историята на града, която малко хора познават, по една или друга причина. Всъщност славата на Мелник започва през Средновековието, когато деспот Слав избира града за своя столица, превърнала се бързо в културно и духовно средище на Балканите. За да подпомогнем развитието на туризма в Мелник, сме съсредоточили усилия върху подобряване на инфраструктурата, за да подсигурим комфорта на туристите и да запазим наследеното от историята, все пак Мелник е Архитектурно-исторически резерват. Стараем се да обогатяваме културната програма с различни тематични събития и туристическите атракциони в града.
Що се отнася до район „Катунци“ – последните тенденции в туризма показват все по-голям интерес от страна на посетителите към природното и културно богатство на регионите като цяло, което предполага разширяване на териториалния обхват на дестинациите или включване на прилежащите населени места към предлаганите туристически продукти. Или, когато става въпрос за район „Катунци“, имам предвид фолклорното богатство и, разбира се, с. Златолист и познатата, като че ли повече зад граница, отколкото у нас – пророчица Преподобна Стойна. Когато говорим за туризъм, трябва да се знае, че дестинация „Сандански” разполага с всички необходими компоненти за успешно развитие. За нас, управляващите, остава да подобряваме условията за това развитие и да работим в посока реклама. И ние се стараем да правим точно това.
– Ще намерите ли решение на проблема с транспортната инфраструктура в града, за да няма изнервени туристи?
– От самото начало работим за разрешаването на този проблем. Когато говорим за гр. Сандански, първата стъпка бе въвеждането на платена „синя зона” за паркиране. През изминалата година обособихме и нови паркоместа, като усилията ни в тази насока продължават и скоро ще има нови такива. Предстои основен ремонт на околовръстния път, който е основният вход–изход на град Сандански. По отношение на инфраструктурата на прилежащите населени места също се стараем към подобрения. Вече ремонтирахме някои важни участъци от общинската пътна мрежа, предстоят и още реконструкции.
– Наскоро се проведе 25-ото юбилейно издание на Международния фолклорен фестивал „Пирин Фолк“. Каква е равносметката?
– Да, отбелязахме четвъртвековния юбилей на фестивала „Пирин Фолк“ – това са дълги години работа на много хора за престижа не само на събитието, но и на град Сандански като туристически център. Празнувахме юбилей, но и дадохме ново начало. Тази година конкурсът за изпълнителско изкуство показа талантливите деца на България с първото издание на „Детски Пирин Фолк“. За всички почитатели на македонския фолклор през трите фестивални дни прозвучаха 25 емблематични песни от историята, а на сцената на Летния театър в Сандански отново се завърнаха любимците на публиката от миналогодишни издания. И тази година „Пирин Фолк“ – музикалната емблема на град Сандански, се превърна в истински празник на стойностната македонска музика.
– Провеждат се все повече музикални прояви в Сандански. Това ли е начинът да стимулирате туризма в региона?
– Фестивалите като „Пирин Фолк“, „BG MUSIK“ и „Балканско веселие“, както и други културни и спортни форуми, които се случиха в Сандански и Мелник през последната година, несъмнено служат като стимул за посещенията и развитието на туризма и утвърждават добрия имидж на дестинацията. По-важното обаче е, че създаваме положителни емоции у туристите от една страна, а от друга – разнообразяваме ежедневието на гражданите. Мисля, че местните хора вече усещат промяната и, да, това е посоката, към която трябва да се стремим. Да възпитаваме децата си да пазят наследството, да ценят изкуството и да развиват културата във всички нейни аспекти и проявления.
– Подобрявате и спортната база в града и селищата. Разчитате ли на доходи от наемането й от клубове и отбори от страната и чужбина?
– Както вече споменах, през последната година освен културни събития в Сандански се осъществиха и много спортни форуми. Не са малко спортистите и клубове, които избират нашия район за тренировъчни лагери, с оглед благоприятните климатични условия. Всичко това налага нуждата от подобряване условията на материално-техническата база и съсредоточаване на нашите усилия в тази насока, в този смисъл са основателни. Подобряването на спортната база в град Сандански и прилежащите населени места, разбира се, предполага допълнителни доходи, но да не забравяме, че това възпитава и оказва благоприятно въздействие върху подрастващите.
– Добро ли е вече финансовото състояние на общината, след като „стопихте“ милиони левове дългове, наследени от предишното управление?
– Считам, че Община Сандански стои финансово стабилно, при положение, че разплащаме задълженията си навреме. Стремим се към оптимизация на разходите, съгласно целите и приоритетите, които сме заложили в управленческата си програма.
– Ще има ли Сандански индустриална зона?
– Изпратих официално писмо в Министерството на икономиката с искане за обособяване на индустриална зона. Това е първата стъпка, с която може да стартира анализ за реализацията на подобен проект за обособяването на логистичен и производствен център в Югозападна България. Този проект ще има огромно значение не само на регионално ниво, но и в национален план. С оглед международната ситуация редица чуждестранни компании търсят възможност да преместят капитали и да получат достъп до единния европейски пазар. Сандански може да предложи именно това – бърза връзка до Средиземно море, възможност за придвижване на товари с автомобилен и жп транспорт към Централна и Западна Европа и перспективи за обособяване като логистичен център за трети страни. Акцент е поставен на увеличаващия се интерес от потенциални инвеститори към региона. Обърнато е внимание и че Сандански се утвърждава като един от центровете на шивашката промишленост в България като обособяването на подобна зона може да е катализатор за разширяване на производства и привличане на нови компании в този и други отрасли.
Община Сандански вече е проучила конкретни терени, на които може да бъде обособена подобна зона, като е предложила две локации, всяка от които е с по около 250 декара площ. Бих искал да изкажа категоричната подкрепа и готовност за пълно съдействие за реализация на една подобна инициатива от страна на община Сандански. Надявам се в икономическото министерство да оценят потенциала, който има това предложение и заедно да го направим реалност. Тази есен ще се организира българо-гръцки бизнес форум, на който да бъде представен проектът за индустриална зона в Сандански и мерките за насърчаване на инвестиции в България.
