До началото на септември тази година по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради са обновени 1902 жилищни блока в страната. Остава да се обновят още 120 сгради на територията на 15 общини. От старта на Програмата исканията за сключване на договори за целево финансиране към „Българска банка за развитие“ АД са 5358, а сключените договори за целево финансиране са 2022.
За това информира министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова в писмен отговор на въпрос от народен представител за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Интересът към Програмата е голям, показват данните. Доказателство за това са подадените заявления за финансова помощ – 5723, като одобрените са 5112, става ясно от отговора на министъра.
В него Аврамова подчертава, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по завършване на първия етап от Програмата и разработване на втори етап.
На следващия етап от Програмата се обмисля собствениците на жилища да имат по-голям контрол върху дейностите по обновяване на сградите, както и ясен ангажимент и отговорност при организацията на процеса, допълва министърът и уточнява, че при по-нататъшна реализация на Програмата ще се цели още преход към ресурсно ефективна, кръгова и нисковъглеродна икономика за разширяване прилагането на финансови инструменти, които ще мобилизират финансиране от частния сектор за инвестиции, както и да има възможност за допълване и взаимодействие между различни източници на финансиране.
МРРБ съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие разработи Дългосрочна стратегия за саниране на сградния фонд в България в съответствие с европейските изисквания. В рамките на Стратегията е изготвена и пътна карта за поетапно обновяване на сградите до 2050 година, като са отчетени специфичните особености в страната и са анализирани слабостите и пречките пред обновителните процеси от предишни и действащи програми и инициативи. В Стратегията са формулирани политики и мерки за тяхното преодоляване, за да могат да бъдат ускорени обновителните процеси, се посочва още в отговора на министър Аврамова.
В стратегията се предлага създаването на различни програми и механизми, с диференциран интензитет на помощта, обвързан с нивото на обновяване и очакваните енергийни спестявания. Така се цели решаването на различна проблематика и нужда, посочва още министърът. Тя обяснява, че с разработването на различни програми, например отделни за еднофамилни и за многофамилни сгради или свързани с конструктивната устойчивост на сградата, преди въвеждане на мерки за енергийна ефективност, ще се постигнат по-добри ефекти и резултати.
В отговора на депутатския въпрос Петя Аврамова подчертава, че се работи за приемане и популяризиране на пътна карта за постепенно намаляване на грантовия компонент в сегмента на многофамилните жилищни сгради в съответствие с провежданите социални политики, като се предвижда социално слабите собственици да получават 100% безвъзмездна финансова помощ за тяхното самоучастие при санирането на сградата.
Остава отворена дискусията за самоучастието на собствениците при реализирането на програмата, подчертава министърът и допълва, че предстоят разговори за намиране на балансирано решение по отношение финансирането и успешното приключване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
По поръчка на МРРБ през месец януари тази година беше изготвен анализ на жилищния сграден фонд, съгласно който само 7% от жилищната площ в страната е в съответствие с актуалните нормативни изисквания за енергийна ефективност, информира и подчертава, че към настоящия момент в преобладаващата си част жилищният фонд е енергийно неефективен и за него следва да се разработят мерки и политики за обновяване.
