Могилино е село в Северна България, придобило печална международна известност с филма „Изоставените деца на България“. То се намира в община Две могили, Област Русе.
Могилино е селище, което преди освобождението е било заселено само с турско население. Някъде в началото на 19 век, от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар-Колю със семейството си. Домът му се намирал на края на селото и затова турците му дават прозвището кенарята.То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино. В селото за кратък период от време, е бил Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище.
През селището преминава и червеноводската чета. При селската чешма пък е бил разположен щаба на руския княз за кратко през 1877 г. Тук е живял и опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-Турската освободителна война е бил четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). 7 години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но за съжаление след освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка. За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев е известно, че участва в боевете при Лозенград.
Името на селото преди 1934 г. е Хюджекии, когато е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. селото е преименувано на Захари Стояноново.
В село Могилино най редовно се празнува сбора, който е на 7 ноември. Тогава селото се напълва с хора, които идват при родители и приятели.Също така традиционно се празнува празника на лозаря Св.Трифон зарезан. Прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята и се започва една веселба с музика и хора до късна вечер.
От селото са излезли много видни личности които са работили на отговорни длъжности в икономиката на Р.България. Но най популярната личност е Ангел Димитров който беше последният в историята на българската държавност Първи заместник председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до момента на закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX-то Народно събрание на НРБ.
