Кампания за спасяването от срутване на църквата си „Света Троица”, осветена през 1925 година, подеха десетимата жители на симитлийското село Горно Осеново. „Хората напускат селото ни, но храмът трябва да остане за идните поколения. От няколко години се руши, покривът вече тече, има опасност да се съсипят ценните икони и стенописи вътре”, твърдят те.
Заедно със свои бивши съселяни, които вече живеят в Благоевград и други краища на страната събрали преди време 6000 лева. С половината от тези пари са платили част от материала за ремонта на покрива – греди, дъски, керемиди. Проблемът е, че 7-8 километра от пътя до селото е черен и никога не е асфалтиран.
„И а него преди 4 месеца събирахме пари – 3000 лева, та поне малко го оправихме. Но фирмите искат за ремонта на църквата поне още 5000-6000 лева, които няма откъде да намерим. Разчитаме на хора с възможности, на добри християни, а и на Българската православна църква, и на държавата, защото този храм не е само наш, а на България”, твърди Захари Анастасов. Той е категоричен, че шепата местни жители ще помогнат и с труд при ремонтните дейности, но няма как да не се наемат майстори, за да се направи всичко качествено. Цялата сграда се нуждае от ремонт, допълва мъжът. Той и останалите му съселяни живеят в 21 век без осветление. Тук никога не е имало ток. Над 60 години чакат електричеството. Но засега – напразно. Селото все още е на тъмно, хората ползват фенери, свещи и газени лампи, за да си светят в тъмната част на денонощието.
„Църквата е нашата светлина, там палим свещи и се молим за здраве, че и за ток. Без храма по-добре да закриват селището и да се изнасяме и ние от него”, казват жителите на Горно Осеново.
