Селски кметове са готови да се вдигнат на стачка, заради вероятността да останат и в следващия програмен период извън „Праграмата за развитие на селските райони”, тоест без достъп до европари. Селата около градовете с население над 30 000 души останаха извън програмата и затова бяха наречени „бели петна”. В същото време населените места около по-малките градове кандидатстваха с проекти и успяха да си оправят площади и улици със средства от Брюксел.
Подписка и декларация са подготвили кметовете на 25 села от община Благоевград. Към тях се канят да се присъединят техни колеги от Дупница, Кюстендил и Перник. Въпросът за „белите петна” обаче касае всички местни управници, които не могат да се възползват от най-голямата европрограма, а това са всички села около големите градове като Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, общо 26 града в България.
„Доколкото ми е известно, правителството е декларирало в третия вариант на Партньорския договор с ЕС, че запазва определението за селски район, което означава, че статуквото се запазва такова, каквото е досега”, каза за Kmeta.bg депутатът от ГЕРБ Ивелина Василева, която беше и зам.-министър в кабинета „Борисов”. „Проблемът с „белите петна” беше осъзнат дефицит и грешка, направена при програмирането на предходния период. Нашата концепция, която записахме в първия вариант на Партньорския договор, беше Плановете за интегрирано градско развитие да обхванат градовете в рамките на тяхната регулация, а селата около тях, да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони”, допълни Василева.
„Вариантът, който предлага правителството сега е, от парите, които са заделени за градовете по бъдещата програма „Региони в растеж” да се отнемат по 20% и те да се разхвърлят по малките села”, поясни още депутатът от ГЕРБ. Според нея, това ще създаде проблеми, защото изискванията на регионалната програма до 2020 г. е да се изпълняват мерки по интегрираните планове на градовете. Те пък се изготвяли вече две години, минали са през обществени обсъждания и са съгласувани с всички заинтересовани страни. По думите на Василева, решението да се разпределят 20-те процента в селата е прието без да е ясно, какво ще последва, тъй като няма нито анализ, нито са изведени приоритети.
„Там е слабото място, което не приемаме”, категорична е Ивелина Василева. Изчисленията показвали, че като се разхвърлят въпросните проценти по селата, някои от тях ще получават по около 5 000 евро на година, което едва ли ще стигне за облагородяване и подобряване на инфраструктурата.
Другият голям проблем на „белите петна” е, че в програмата „Региони в растеж” се включват само публични мерки, а частният бизнес има достъп до Програмата за развитие на селските райони. Така, като се изключат селата около големите градове от „селската” програма, те се обричат на икономически застой и в крайна сметка, на обезлюдяване.
По новия общ регламент за еврофондовете съществува, така нареченият, подход за интегрирано градско развитие, който може да се реализира, или чрез интегрирани териториални инвестиции, както е за Северозападния регион, или чрез „Водено от общностите местно развитие” (ВОМР). Последният подход давал възможност да се комбинират средства по няколко програми, за да се „вдигне” цял регион.
„В договора за партньорство се предлага пилотен проект по тази мярка в област Смолян. Никой не знае защо точно Смолян. Защото аз, например, съм от Бургас и в Странджа нещата са много трагични, този регион също има голяма нужда от подобни проекти”, коментира Василева.
Преди повече от два месеца, обаче, областният управител на Смолян Димитър Кръстанов настоятелно заяви пред кабинета „Орешарски”, че в Партньорското споразумение не е записан поименно нито един регион и, че проектите са много слабо адресирани към планинските общини, според стенограмата на редоството заседание на правителството. Вероятно, не на последно място, заради пламенната му реч,родопските общини ще се включат пилотно във ВОМР.
„Работни групи на Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие пък дискутират начините за усвояване на европейските средства, така че да не останат “бели петна” по административната карта на България по отношение на еврофондовете”, опита се да успокои селските кметове пък областният управител на Благоевград Муса Палев.
