Поредна порция ексцесии по трибуните по време на баскетболното дерби между отборите на Балкан и Левски Лукойл преди няколко дни възмути кмета на Ботевград Иван Гавалюгов, който бе сред феновете в публиката заедно с децата си. Тогава срещата в зала “Универсиада” бе прекъсната за кратко в третата четвърт, след като част от агитката на “сините” потърси саморазправа с привържениците на ботвеградския тим и се наложи намесата на жандармерията. “Вината за грозните ексцесии е изцяло на домакините, като това трябва да се изкорени веднъж завинаги. Обръщаме се публично към г-н Валентин Златев и го питам защо позволяват да се случват подобни неща. Вкарват престъпници в залите, от което страдат най-много майки с деца. Моите даца тръгнаха да бягат и да излизат от залата плачейки”, коментира преди дни градоначалникът.
Защо тези дербита между водещи отбори, които би трябвало да бъдат празник на баскетбола, стават арена за саморазправа? Kmeta.bg потърси за коментар кмета на Ботевград Иван Гавалюгов.
– Г-н Гавалюгов, защо баскетболното дерби между Балкан и Левски стана арена на неприятни инциденти, дело на част от феновете на домакините?
– Случи се така, защото имаше изключително лоша организация от страна на клуба домакин Левски Лукойл, който не беше осигурил необходимата охрана за разделението на агитките на двата отбора. Затова привържениците на Левски Лукойл имаха възможност безпрепятствено да стигнат до сектора с трубуните с привърженици от Ботевград, дошли да покрепят своя отбор Балкан. И съответно да ги заплашват, обиждат, замерват и да търсят физическа саморазправа. В залата нямаше полиция, а само стюарди от някаква организация към футболен клуб Левски, доколкото разбрах. Те нямаха ангажимет толкова да възспират публиката на Левски, колкото да ограничават разположението на феновете от Ботевград. Целият проблем идва от изключилено лошата организация. Не знам дали е заради подценяване, или умишлено създаване на условия за конфликт. Според мен е по-скоро второто, защото не е за пръв път някой да е изненадан от агресивното поведение на футболните фенове, които не са дошли да гледат баскетбол, като останалите любители на този спорт. Имаше футболна агитка от 50 човека от Левски, които бяха дошли да подкрепят баскетболния отбор на Левски Лукойл. Те обаче правеха всичко друго, но не и да подкрепят отбора си. Те търсеха провокация и саморазправа с публиката от Ботевград. Това е абсолютно недопустимо. Такива хора нямат място в спортните зали и по стадионите. Затова и клубовете домакини трябва да имат по-сериозни ангажимети. А стимулът да ги изпълняват, да са сериозните санкции при неспазване на въпросните правила и ангажименти по организиране на мачове и грижа за сигурността на публиката в залата. Налагането на сериозни санкции би ги мотивирало и стимулирало да спазват ангажиментите си. Само че досега налаганите санкции не действат стимулиращо и респектиращо на клубовете да изпълняват тези си ангажименти. Затова се стига до подобни неприятни ситуации. Надявам се това да е последният такъв инцидент, който се случва в зала „Универсиада” и в която и да е друга зала в България. Едва няколко дни след този инцидент се проведе друг мач с не по-малък заряд в Ботевград. В залата имаше на по-малко публика, но всички, включително и агитката от Левски Лукойл, се чувстваха комфортно и безопасно, тъй като имаше необходимата организация. Достъпът между двете агитки беше абсолютно ограничен, имаше достатъчно полиция и вътре, и около залата. Това бе показателен пример как при добра организация нещата може да се случат – всички, дошли да гледат баскетбол, да се чувстват комфортно. А не застрашени, да се оглеждат дали някой от някъде няма да налети, дали няма да бъде хвърлен някакъв предмет, дали някой няма да бъде наранен.
– Вярно ли е, че едно от децата ви е пострадало по време на ексцесиите?
– Пострадало е силно казано, но децата бяха доста изплашени. Едното беше изпръскано от прелитащо покрай него шише. Не е нещо, което може да се коментира като проблем, но е проблем, че има възможност да бъде наранено. Няма значение дали става дума за моето дете или което и да е в залата. Като родител мога да потвърдя, че децата ми бяха изплашени и притеснени и не искаха повече да ходят специално в зала „Универсиада”. Надявам се това тяхно решение, заедно с убеждаване от моя страна, да бъде променено. Защото искам те да гледат мачове, да спортуват, както и децата на родители, които подкрепят Левски Лукол, Берое или който и да е друг отбор. Ние трябва да поощряваме децата да присъстват в залите, за да се докоснат до красотата на играта, да изпитват положителни емоции и да бъдат стимулирани да се занимават със спорт. Това има възпитателен ефект върху децата, те се заплават по играта. Аз, както и мои връстници, знаем как сме се запалили по баскетбола. И до ден днешен ходя на баскетболни мачове. Защото родителите ми са ме водили на мачове, спортувал съм и продължавам да участвам в спортния живот на моя град. Ние трябва да осигурим условията и стимула децата ни да не се плашат и да не се стига до там, че да не искат да чуват за присъствие в зали, особено в зала „Универсиада”, където, за съжаление, безопасността им не е гарантирана през последната 1 г.
