Северният полюс е сменил посоката си на движение, като е започнал да се измества на изток с почти двойно по-висока скорост по Гринуичкия меридиан, предава offnews.bg
Причините се крият в промяната на разпределението на масата на Земята заради комбинираното въздействие от топенето на ледовете в Гренландия, загубата на ледена маса в Западна Антарктида и увеличаването ѝ в Източна Антарктида, както и водните запаси в Евразия, показва ново проучване на НАСА.
Оста на въртене на Земята, а с него и местонахождението на физическия (не магнитния) Северен полюс, се движи със скорост от около 10 см през по-голямата част от миналия век към залива Хъдсън, Канада и надолу към Торонто.
Това движение се дължи на преразпределението на земната маса, защото земната кора се издига бавно след края на последния ледников период.
Но от 2000 г. насам Северният полюс прави драматичен завой на 75 градуса на изток и се движи по Гринуичкия меридиан към Англия, според авторите на проучването, публикувано в петък в списание Science Advances, Суренда Адхикари (Surendra Adhikari) и Ерик Ивинс (Erik Ivins) от Jet Propulsion Lab (JPL) на НАСА.
Остър завой на изток
Около 2000 година оста на въртене на Земята прави рязък завой към изток и сега се носи почти два пъти по-бързо, колкото преди, с почти 17 см годишно. “Това е огромно завъртане” – казва Адхикари.
Учените предполагат, че загубата на маса от Гренландия и Антарктика заради бързото топене на леда може да причини изместването на оста на въртене на изток. Учените от JPL стигат до тази идея с помощта на наблюдения от сателитите на НАСА.
“Изчисленията показват, че промените в Гренландия не могат да генерират сами гигантското количество енергия, необходима, за да отмести толкова оста на въртене. В южното полукълбо загубата на ледена маса в Западна Антарктида притегля, а увеличената ледена маса в Източна Антарктида избутва земната ос на въртене в една и съща посока, а Гренландия я придърпва от север, но комбинираното действие все още не е достатъчно, за да обясни бързото преместване и новата посока. Нещо източно от Гренландия трябва да упражнява допълнително разтегляне.
Изследователите откриват, че отговорът е в Евразия. “По-голямата част от отговора е дефицитът на вода в Евразия: Индийския субконтинент и района на Каспийско море”, отбеляза Адхикари.
Откритието бе изненада. Този район е загубил огромно количество вода, поради изчерпване на водоносните хоризонти, но загубата в маса далече не е толкова голяма, колкото промяната в ледената покривка.
Но защо по-малката загуба има такъв силен ефект? Изследователите казват, че това е така, защото оста на въртене е много по-чувствителна към промените, които стават около 45 градуса географска ширина, северно и южно. “Това е добре обяснено в теорията на въртящите се обекти”, обясни Адхикари. “Ето защо промените в Индийския субконтинент, например, са толкова важни.”
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
