Според народния празничен календар в Северозапада от днес започват т.н. вълчи празници. Първият, който е днес, се нарича Зверинден, а последният – на 21 ноември – Куцулан или Вълча Богородица. И до днес възрастни жени в селата около Белоградчик знаят кой от дните как е наречен и какво се прави на него. Според етнографите, тези празници са били почитани още в езическото време на българите и не са възприети от християнския календар. Затова църквата няма отношение към тях.
Общото между десетте дни е, че през тях жените не пипват никаква къщна работа – не се преде, плете,тъче, крои, шие и т.н. В село Салаш и до днес не отварят ножиците, а баби дори ги завързват, за да затворят устата на вълците – да не плашат хората с воя си и нападат домашните животни.
За главен от дните се считал 14 ноември, който се отбелязвал като ден срещу кокоша болест. Най-старата жена колела черно петле за трапезата. Краката и перушината му пазели дълго – за лек. На следния ден пък празнували срещу болестта бодеж.
Именници през десетте дни са Вълчо, Вълко, Вълкана, които се срещат често в Северозапада. Носят ги предимно възрастни хора.