Историята на Александър Карелин е известна на широката публика. Борецът, който си спечелил прозвището Александър Велики с доминацията си в края на ’80-те и през ’90-те години е Герой на Руската федерация и заслужил майстор на спорта на СССР.
Трикратният олимпийски шампион в класическата борба в категория до 130 кг (1988, 1992, 1996), деветкратен световен шампион (1989—1991, 1993—1995, 1997—1999), дванайсеткратен европейски шампион, записва първа загуба от 13 години на Летните игри в Сидни през 2000 година.
Почетният гражданин на Новосибирск е победен от по-младия и неопитен на Олимпиади американец Рулон Гарднър. Руският мечок е абсолютен фаворит след титлите си от последните 3 издания на Игрите. Но Гарднър постига историческа победа и печели първия си медал от голяма международна надпревара. Тъкмо той е герой на днешното издание на “Олимпийски истории”, защото любопитното в живота на американеца тепърва предстои.Гарднър е на върха на света в първите години от новото хилядолетие, става световен шампион през 2002 г., но нещата започват да се влошават. През същата година Гарндър се губи по време на излет със снегомобил и прекарва нощта на открито при температура минус 25 градуса. Оцелява по чудо без огън, дебела дреха или провизии, но измръзването на крайниците води до ампутация на един от пръстите на крака.
|
Гарднър и Карелин се срещат по време на Игрите в Пекин. Двамата често са рамо до рамо, докато са в ролята си на репортери, съответно за американска и руска телевизия. “Виждахме се всеки ден. Този човек те плаши само с приближаването си. Направихме интервю с него и се получи невероятно добре, защото той е много умен, въпреки, че е от Русия. Той говори 6 езика и се шегувахме приятелски един с друг”, разказва Гарднър. |
|---|
В началото на 2004 година той отново среща смъртта в очите, след като е блъснат от автомобил докато управлява мотоциклет. Няколко месеца по-късно взима бронз от Игрите в Атина и се отказва от състезателната си кариера.
След още 3 години олимпийският шампион оцелява след самолетна катастрофа. При инцидента Гарднър и още двама мъже се приводняват с малък самолет в езерото „Пауъл“ край границата между щатите Аризона и Юта. Тримата мъже успяват да излязат от летателната машина преди да потъне и преплуват разстоянието до брега в студената 7 градуса вода. На сутринта са намерени от местен рибар.
През 2012 г. вече бившият състезател изпада във фалит, като дълговете му са на стойност близо 3 млн. долара. Цялото му имущество, както и домът му, бяха обявени на търг. Сред най-ценните му вещи личат “Порше”, малка лодка, “Харли-Дейвидсън”, колекциите му от часовници и ножове. В списъка за аукциона бе и златният медал от Олимпиадата в Сидни, но борецът обяви, че медалът е бил откраднат.
2 години по-късно Гарднър решава да се върне към спорта. Участва в реалити шоу за сваляне на килограми, но не успява да влезе в ограниченията на категорията и пропуска пресявките на американския отбор за Олимпиадата в Лондон, но продължава с тренировките и опитва да се класира в Рио. Отново не успява.
Въпреки всичко, Гарднър не е готов да се предаде. През годините работи като мотивационен лектор, понастоящем се занимава с мотивация на деца. Той продължава издирването на откраднатия златен медал от Сидни и заявява, че чувства празнина без отличието си.
Рулон се развежда 2 пъти и пак минава под венчилото. Настоящата му съпруга е фитнес инструктор.
|
Още в рубриката “Олимпийски истории”: #1: Пиер дьо Кубертен – един барон с душа на грък #2: Първият олимпиец на България е швейцарец #3: Борец носи първа олимпийска титла за България преди 60 години |
|---|
