Той е бил на барикадите в Дупница през 1997 година. А съвсем наскоро бе сред инициаторите на контраблокадата на нашите международни шофьори на границата ни с Гърция на ГКПП – Кулата – Промахон. И в продължение на 6 дни не мръдна от граничната бразда, за да отстоява позицията си. Но не с цената на всичко. “Нервите ни бяха опънати до скъсване заради своеволията на гръцките фермери, които затвориха граничния пункт и седмици наред съсипваха бизнеса ни. Не позволихме обаче ескалация на напрежението между нас и тях, между нас и останалите пътуващи с леки коли и автобуси. Получихме подкрепата на всички, затова блокирахме и ние границата.
Да покажем, че ни има и няма да сме повече като опитни мишки в ръцете на шепа гръцки фермери”, споделя дупнишкият превозвач Веселин Дангов. За него най-важно е всички да си извлекат необходимите поуки. За да не се повтаря пак тази кризисна ситуация. Протестиращите гърци да разберат, че нямат право да затварят границата.
Управляващите в южната ни съседка да знаят, че не бива да допускат подобно нещо да се случва. Нашите политици да започнат да се държат по-твърдо, за да защитят интересите и правата на българските превозвачи. “Познавам много добре гърците, наясно съм с водената десетилетия наред социална политика там. Разбирам ги, когато протестират. Но не бива да е на наш гръб и за наша сметка. На практика въвличат държавата ни в техен вътрешен конфликт. Това е недопустимо. Разиграваха нашия транспортен министър Ивайло Московски, няколко пъти идва на крака на Кулата, а от гръцка страна дойде само някакъв си зам.-областен управител. Проявиха пълно неуважение не само към нашия министър, но и към държавата ни”, убеден е 41-годишният мъж.
Според него е необходимо Европейската комисия да настоява Гърция повече да не допуска блокада на границата. За да се гарантира правото на свободно придвижване на хора и стоки в рамките на Европейския съюз. А не няколко гръцки фермери да съсипват по най-брутален начин бизнеса на хиляди превозвачи в цяла Европа.
“Едни без други българи и гърци не могат. Съседи сме, а всяка година комшиите ни погаждат този византийски номер”, казва Дангов. Той се захванал с транспортен бизнес през 1995 година, но нещата не потръгнали и следващата година заминал на гурбет точно в Гърция. Трудил се дълго време в селското стопанство, после станал началник във фабрика. Останал в южната ни съседка до 2007 година, работил само в едно населено място. И получил уважението на гърците, заслужил тяхното доверие.
Постигнал го благодарение на работата си, на принципите си и на характера си. За Веселин най-важни са моралът, почтеността и постоянството. След това са способността да разбираш другия, да си изпълнителен, да загърбиш противоречията в името на работата и успеха. “Върнах се в родината си, тъй като гръцкият бизнесмен, при когото се трудих, фалира. Купих от него един камион на добра цена. И отново се захванах с транспорт, направих си частна фирма. Това мога, това правя. Завършил съм СПТУ по транспорт. Пътувам целогодишно в Гърция, от там внасям банани в България.
Чувствам се у дома си и в южната ни съседка, имам много приятели, доста от тях ме поздравиха по време на двойната блокада на Кулата”, разказва превозвачът от Дупница.
Иска му се повечето българи да променят своя манталитет. Да не чакат винаги някой друг да реши проблемите им. Да си мислят, че друг им е задължен, да не се оплакват и да бездействат. “Друг няма да ни свърши работата. Нека сме по-предприемчиви, да не чакаме неволята. Да се научим да работим здраво и да държим на морала. Само така ще постигнем повече като нация”, убеден е водачът на българските шофьори – бунтари на ГКПП – Кулата – Промахон. Надява се, че тези техни действия ще доведат до резултат и некога повече няма да се затварят граници между две държави – членки на ЕС. “Ако това стане, то ще оставим някаква следа след себе си, че сме помогнали за решаването на този проблем”, казва Веселин Дангов. Обича си работата, тя не го уморява, превърнала се е в хоби за него. Но признава, че докато пътува, му липсват двамата синове – 5-г. Ангел и Николай, който е само на 5 месеца, както и съпругата му Силвия.
Не ги вижда по няколко дни. Това му тежи. Но си носи кръста и не се оплаква. “По-добре аз да страдам, а не те. Няма по-голяма радост на този свят от децата. За тях се боря, за тях работя, за тях дишам и живея. Всяка свободна минута гледам да съм с тях.
Или съм при камиона и леката си кола, хобито ми е да човъркам по автомобилите, да ги стягам, да са изрядни и перфектни по време на път”, твърди дупничанинът. Веселин е фен на футболния отбор на “Марек”, доскоро ходел не само на градския стадион в Дупница, но и в цялата страна, където играели любимците му. Но напоследък гледа футбол само по телевизията. И не пропуска новините. “Ще ми се да спре тази разруха и във футбола, и в други сфери на живота. А това зависи от политиците. Нека държавата помага, а не пречи на бизнеса. За да няма нови барикади, че аз със сигурност ще съм на тях”, уверява Веселин Дангов.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
