На днешния 19 февруари, когато се навършват 145 години от смъртта на Васил Левски, десетки шуменци, представители на местната власт, на институции, депутати, се събраха пред паметника на революционера в центъра на Шумен, за да отдадат почит пред делото на Апостола.
„На тази дата мислите ни преглъщат дребнавостите на ежедневието и търсят своята отправна точка назад във времето в годината, останала тъжовна за българския род – 1873-та. Вътре в нас е студено, защото на плещите ни има бреме вече 145 години, вина към една отминала епоха, към бесило срамно за народа български, тежки истини за робска психика, уплаха от власт, оковани надежди и наведени глави, минало, изпълнено с поуки от разиграни предателски сюжети – Денят на Васил Иванов Кунчев“, каза в словото си уредникът в Регионалния исторически музей Гергана Илиева.
„Дяконът е първият, а след него са хиляди. Дали сме част от тези хиляди. Заслужихме ли своя Апостол? 19 февруари е ден за равносметка – разбрахме ли написаното в тефтерчето на революционера, почувствахме ли душата на човека, отдадена на идеали, научихме ли децата си как да обичат своя род, да отстояват правата си и да ценят свободата си“, попита Гергана Илиева и даде повод за размисъл на множеството, събрало се пред паметника на Левски.
В края на възпоменателната церемония хората на площада се смълчаха пред гласовете на ученици от СУ „Сава Доброплодни“, които изпълниха без инструментален съпровод песента за Хаджи Димитър по едноименното стихотворение на Христо Ботев – „Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка“.
