Най-новият метод за индивидуално колянно протезиране в света вече успешно се прилага във варненската университетска болница „Света Марина“. Само преди 2 дни екип на клиниката й по ортопедия и травматология е извършил оперативната процедура на 48-годишна жена с гонартроза, съобщиха от здравното заведение.
„Това е вторият пациент в страната, при когото прилагаме иновативната технология, по която работим от началото на годината. Предстои съвсем скоро да бъдат оперирани още 4-ма пациенти, които са планирани и в момента ставите им се произвеждат в Швейцария. Убеден съм, че този метод ще се превърне в рутинна интервенция при нас“, обяснява доц. Калин Михов, ръководител на единствената клиника в България, която е сертифицирана и стандартизирана да извършва тази оперативна процедура и да използва този имплант.
Новата технология се прилага при гонартроза, когато са изчерпани останалите възможности за лечение, и е особено подходящо решение за млади и активни хора, нуждаещи се от пълно възстановяване на функцията и обема на движение на крака, както и бързото възвръщане към активен начин на живот. Напълно индивидуалната колянна протеза се произвежда на базата на триизмерен скенер по формата, размерите, радиуса и кривините на нормалното коляно на пациента, преди да развие артрозата. Производственото време на импланта в Швейцария е между 3 и 4 месеца, като крайният продукт съдържа индивидуален специфичен инструментариум за резекция на костните краища и индивидуални проби, изцяло съобразени с анатомичните особености на пациента. Това гарантира сигурност, стерилност и намаляване на кръвозагубата при извършване на имплантирането. Пълното възстановяване на функциите на пациента става след 2 – 3 месеца, а движението започва още в деня на операцията с помощта на патерици.
Доскоро в „Света Марина“ се осъществяваше индивидуално колянно протезиране, при което се изработва само специфичен инструментариум, който осигурява единствено прецизната резекция на ставните повърхности и заместването им със стандартни коленни импланти с еднакви радиуси и кривини. Те не винаги прилягат точно и се налага да се използват различни техники на напасване и избор на по-малкия или по-големия имплант според ситуацията, но резултатът винаги е компромис между функцията и балансирането на колянната става, разказва доц. Михов. Сега с производството на напълно индивидуално изделие лекарите имат възможността да възстановят в пълна степен осите на движение, центровете на ротация, формата на кондилите, кривината, размерите – абсолютно всичко, за да може пациентът да движи коляното си, без да има напрежение в меките тъкани и без да обременява мускули, ставни връзки, сухожилия, които са всъщност и генератор на болка и причина за оплаквания след колянно протезиране.
През май в България се очаква да пристигне един от бащите на тази протеза – френският професор Мишел Бонин, който е председател на дружеството по колянно и тазобедрено протезиране във Франция и един от световните лидери в протезирането въобще. Той ще извърши няколко демонстрационни операции по време на ежегодния конгрес на българското артроскопско дружество и дружеството по колянна хирургия. Очаква се тази година на форума да присъстват повече от 300 души, включително от Германия, Швейцария, Австрия, Турция.
