Симеон: Кобург в България е като арменския поп

D0 A1 D0 B8 D0 BC D0 B5 D0 BE D0 BD D0 A1 D0 B0 D0 BA D1 81 D0 BA D0 BE D0 B1 D1 83 D1 80 D0 B3 D0 B3 D0 BE D1 82 D1 81 D0 BA D0 B8

%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%be%d0%bd-%d1%81%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%b1%d1%83%d1%80%d0%b3%d0%b3%d0%be%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8
Да не прозвучи иронично, но един Кобург днес в България донякъде изкупува грехове, нещо като омбудсман или „арменски поп”, или всичко накуп. Това заявява в интервю за списание “L’Europeo” Симеон Сакскобургготски в отговор на въпрос “Какво прави един Кобург днес, тук, в България? Как живее?”. Разговорът с него водят Петър Стоянович (министър на културата в кабинета “Орешарски”) и брат му Димитър Стоянович (сценарист, автор на предавания, главен редактор на L’Europeo България). “Продължават да ми създават изкуствени главоболия с определени теми. Дори унижения ако щете. На много хора им се ще онзи списък, който ОФ ни го дадоха с видовете имоти да го няма, но той е факт. Нещата там са пределно ясни. Но то е вече друга работа”, казва още Сакскобургготски. Целият разговор се движи основно около рода на Кобургите. Симеон разкрива любопитни подробности за династията, чешитите в нея и разсъждава за разликата в нагласите между днешните политици и членовете на аристократичните семейства. По думите му в началото били малък род, но хората били “с много интелектуален капацитет, и трето – били са хора, способни да се адаптират не само в различните страни, но и ситуации”. Днешната сила на Кобургите Сакскобургготски обяснява с “белгиецът Леополд І, който трябва да е бил много интересен като стратег на рода, така да го кажем – да внедри роднините си в редица европейски дворове”. Той разказва и за чудаците в голямото семейство. Дава за пример кралица Мари-Жозе Италианска, която е била ходеща енциклопедия и е написала немалко исторически книги. “Пиеше аперитива си с една сламка – не знам защо – и до последно слагаше всички на мястото им по разните родови сбирки”, казва Симеон. И допълва, че дори когато се срещат с английската кралица Елизабет II, “това е просто семейна сбирка”. По думите му тя е “наистина много приятен събеседник”.

„Никой не ме е питал „Харесва ли ти, че си се родил такъв“, казва още Сакскобургготски. А на въпрос защо си е причинил връщането в България и премиерския пост, той обяснява: “Това идва от т.нар. „менгеме”, сестра ми и аз го бяхме определили така – дисциплината на възпитанието и отговорността. Щом си роден с това име, трябва да служиш на Родината под каквато форма е възможно. Звучи особено, може дори малко претенциозно, но нямаш избор. А не от амбиция, да пази Господ, както и да изглежда това на публиката. Аз, практически започнах като държавен глава още на 6-годишна възраст, а ставайки премиер вече години по-късно един вид се самопонижих в длъжност”. По думите на Симеон днес мисията на династията е друга, тъй като времето е различно. “Този, който ще поеме подир мен може да бъде „пазител на традицията“ – но не повече”, отсича Сакскобургготски. И допълва: “Възпитаван съм да съм реалист и да си изпълнявам дълга. Но оптимист не съм по характер. Нито съм и черноглед. По-скоро прагматик, благодарение и на поуките от историята. Тя толкова ни учи да не се допуснат едни и същи грешки. Политиците, които четат и познават историята, са винаги не само по-умерени, но и действат с повече перспектива”.

Сакскобургготски разсъждава и за философията на днешните политици и израсналите в монархическите дворове управници. “Човекът, който е избран като политиците или назначен на поста за определен период, без историческия багаж, е с друго чувство за отговорност. Всичко това е умножено многократно при един монарх.  Съвършено друго е, просто е историята, която е влязла в дома ти, и нямаш избор – трябва да живееш с нея, да си достоен пред нея. То е толкова извън днешните понятия, че наистина се чувствам като динозавър”, казва той. И веднага дава пример: “Кралица Беатрикс ми беше казала нещо ключово: „Предпочитаме да мислим с поколения напред“. Защото идното поколение представлява следващия етаж. Не става дума за четири години, избори и после да те няма. Това са неща, които също са несравними, несъвместими със съвременното мислене, където е по-демократично да си избран. Чудесно, но другият вариант гарантира продължителност, натрупване на опит, надпартийност. По-дълъг поглед – и назад, и напред във времето”.

Цялото интервю е качено на сайта на царското семейство www.kingsimeon.bg

 

Exit mobile version