Сирийският шивач. Така жителите на гърменското село Крушево наричат 28-г. Недим Джелал Асфур. Младият бежанец от Сирия намери тук своя пристан. Свикна с начина на живот в малкото селище, където пристигна в края на 2013 година. С носталгия обаче си спомня за първите си дни в населеното място. Защото тогава бил в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си Закари, както и на трите им деца.
С тях живеели съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминали и се установили в Германия. Младият мъж не крие, че и той опитал да отиде в Западна Европа, за да е заедно с близките си. Но го върнали от Гърция у нас. И намерил цялата добрина на света в лицето на местните хора, сред които и двамата съпрузи от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт.
„Имам шанс да напусна България след 3 години, когато мога да получа българско гражданство. Признавам, че искам да съм с моите роднини, чувам се с тях често, пишем си в интернет. Сега не мисля за пътуване, защото тук се чувствам прекрасно. Всички ми помагат, приеха ме с отворени сърца, покланям се за добрината на всички жители на Крушево”, разказва Недим, който за 2 години и половина е успял да понаучи доста добре български език.
Това му помага да общува свободно с новите си приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите на тези, които го обучават. Резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата, която има цех в гърменското село. Трудът никак не му тежи. Защото е важно сам да може да осигурява доходи за прехраната си.
„Повече от година съм в тази фирма. Благодаря за дадения ми шанс и на собственика, и на колегите. В родината си бях продавач в магазин, но сега смених професията. Избягахме от родната земя заради войната и бомбите, живеехме във втори по големина град Алепо. Там загубихме всичко, но поне оцеляхме ние. А тук ми дадоха втори шанс за живот с отношението си и човечността си”, споделя Недим.
Твърди, че местните хора са много добри, има много приятели. Всичко му харесва в Крушево. Бившият кмет на селището Явор Белов помогнал на младежа да си намери подслон. В началото той и роднините му живеели при съпрузите от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт. Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот.
Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе. Най-големият му приятел е 23-г. Сабри Белянски. Повече от година двамата са почти неразделни. Много обичат да пътуват – до Гоце Делчев, до Разлог, до Сандански, до Благоевград. „Всеки ден си правим разходки с моята кола. Много е свестен, честен е, винаги е готов да помогне. Чувствам го като брат”, твърди Сабри. “Не е важно къде живея. Имам покрив над главата си. Липсват ми близките, за да е пълно щастието ми. Тук съм в рая, отново сънувам хубави неща, а не кошмари. Благодарен съм на Мама Лили и на нейния съпруг Ян, които първи ни приютиха. Обичам и тях, и другите ми съселяни”, казва през сълзи 28-г. мъж.
В Крушево англичаните се преселили преди повече от 8 години. Разбрали за проблема с бежанците от Сирия у нас и веднага взели решение да помогнат и да подслонят при себе си едно семейство. “В Крушево ни посрещнаха с отворени обятия, хората са честни, добри и работливи. Помогнаха ни много в началото да се устроим, да свикнем. Затова и ние помогнахме на сирийците”, обясняват англичаните. Сърцата им се свили най-вече за хлапетата. Не се колебали никак. Приютили в дома си цели 11 възрастни и деца.
„Имаме му пълно доверие, той също вярва в нас. Това е най-важното. Приехме го като един от нас. Работлив, тих и скромен млад човек, нямаме никакви оплаквания от него”, споделя бившият управник Явор Белов. Недим също няма оплаквания от нищо. Очите и сърцето му са пълни с благодарност към всички – и към англичаните, и към местните.
“Хората са супер, много са добри. Даваха ни всичко в началото, когато нямахме работа – боб, картофи, масло, мляко, дрехи. Даже работниците в шивашката фирма събраха по 5 лева за нас. Дървата за огрев мъже от Крушево ни ги дадоха. Никога няма да забравя тези добрини. Искам само и аз да съм им полезен с нещо”, разкрива Недим. Той е убеден, че в момента не иска да ходи в Западна Европа.
„За мен е от значение да имам работа и спокоен живот, нещо, което тук е факт. Заплатата ми е достатъчна, доволен съм”, казва той. Накрая издава, че понякога мисли да се задоми, тъй като местните девойки са много красиви, скромни и работливи. „Но по-важно е някоя мен да хареса”, уточнява с усмивка сирийският шивач от село Крушево.
