Богомилите, помнете добре, не са рожби на мрака, а стожери, изпреварили времето. Това казва българската ясновидка Слава Севрюкова. Тя е родена в Нова Загора през 1902 г. На 8-годишна възраст открива, че има ясновидски способности. През февруари 1962 г. се запознава с доц. Иво Лозенски, година по-късно провеждат психотронни сеанси, изследвания за силата на мисълта.
Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината на Севрюкова, 10 април 1991 г. Записки от психотронните сеанси на двамата са публикувани в множество статии и в монографията “Психотронични изследвания на микросвета”.
Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от своя живот, след 1989 година. Тя предрича, че едва в началото на XXI век България ще се отърси от тежката си карма, която я преследва близо хилядолетие.
Едно от всяващите страх предричания, това за анексирането на български територии, е изречено пред ограничен кръг хора през 80-те години. То гласи, че ще се направи опит части от Североизточна и Югоизточна България да бъдат откъснати по мирен път в началото на XXI век. Само малка част от обяснението на Севрюкова за богомилите е публикувано в zdravjivot.
“…Тези аскетични люде се връщат към естеството на природата. Къщите им, доколкото виждам, са бедни, груби. Изглеждат някак недодялани. Стените им – изплетени от клони, уплътнени с кал. С опакото на грапата са изравнявали измазаното.
Белязани с позорна дамга, скверните им образи достигат до нас като представители на разбунтувани ангели, благодарение на смъртните им врагове – благочестивите отци. Но тези духовни Кралимарковци разобличават каноническата поквара. Заложили живота си, разбиват еднополюсния църковен модел.
Тези духовни народни водачи не отхвърлят Бога, а приемат великата свобода Божественост. Въпросните “еретици” се борят за освободеност на духа.
Не са неверници! Богопочитанието им е искрено и силно. Те имат освободена , в известен смисъл, по-съвремена представа за Висшата Сила. Нима вярата в каноните прави хората по-добри? Тяхната Светая светих е душата на човека. Творецът, за богомилите, не е аскетично сух и надменно студен, както се приема в Средновековието.
… Самозаточени в духовното си царство, отказват изгоди заради чувството си за правда и дълг. Не виждам тези отшелници и адепти, притиснати от застрашения от идеите им клир, да са агресивни. Свободата за тях е в духовността, а не в измамните материални придобивки. Но времената са размирни, а светът – жесток. Никаква толерантност.
… И се разгаря зверски поход срещу тях. Клеймени като безбожна рат, измъчвани, душени, горени, превръщани в кървава салата… Злокобен век. Чудовищно престъплениеВ Европа отеква затуленият вопъл на протеста. Дивашката саморазправа не допуска надежда за един нов свят. Малцината оцелели са прогонени. И те поемат от тук, за да “заразят” цялата земя.
С преследванията богомилите се капсулират. В спящ вулкан от Духовност. Неговата лава и днес клокочи в жилите ни.
Жестока съдба. Но какво са могли да им сторят, освен да раняват, жигосват и смазват крехките земни обвивки на “прокълнатите”? А после лицемерно да ги оплакват заради отклоненията им. Всемощен в кръстния си път е Духът!
Виждам недостигнала до нас богомилска Библия – ръкописен свитък, изписан върху обработена брезова кора, който един от техните правосвещеници носи винаги със себе си. Скрит в ствола на кухия му бастун.
Не, богомилите малодущно не спасяват кожи. Вярват – лишени от тела, Творецът ще ги дари с такива в друг, по-извисен живот, ако са обречени на светостта Доброта. Убедени в превъплъщаването на душите, затворени в тайното си учение, това им дава сила. А Силата, когато е чиста, никога не ползва сила…
… Ето, пред мен се разкрива чуден богомилски ритуал. Виждам събрание на тяхното братство. Разположени в церемониален кръг – скромно облечени мъже и жени. След кратка молитва разрязват хляба. Правят го с острие на ножа насочено срещи себе си. Забележете, задължително срещу себе си… Това говори – съзнават жертвата, която ще дадат. Запленяваща мистерия извира от душите им…
В зверските гонения богомилите не проклинат мъчителите, клира, страната, народа си. Оттук пламва българската карма. Ако бяха възроптали, едва ли поетото от тях страдание щеше след столетия мощно да натежи на съдбата на нашето племе, огънало се под силата на полумесеца…
Одеждите им са бели. В контраст с катранените църковни одеяния. Съответстват на светлата богомилска душевност. Виждам и заемащите висш духовен сан техни свещеници. Семпли наметала, за разлика от ярко крещящите власеници на висшия ортодоксален клир – епископи, владици, патриарси.
Съшити на ръка от късове едро разкроен груб плат. Коланът на снежнобелите им раса не е въжен, като при монасите. Изработен е от материята на широките им бели одеяния. Накрайникът на колана, доколкото забелязвам, се разширява, разширява… И завършва, оформяйки джоб. В него аскетичните богомилски монаси са държали жизнено потребните за тяхното време огниво и прахан”, вдига част от завесата около богомилите Севрюкова.
