Иван Иванов е дългогодишен председател на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК), в която членуват десетки туроператори, турагенти и хотелиери от Южното Черноморие. В условия на извънредно положение заради COVID-19 разговаряме с него за предизвикателствата пред туристическия бранш и за трудностите, с които бизнесът ще се сблъска в бъдеще.
– Г-н Иванов, Вие поддържате връзка с туроператори и хотелиери, какво Ви казват те? Всички резервации ли за това лято вече са отменени? Безвъзвратно ли е загубен сезон 2020 или все още има надежда част от летният туризъм да бъде спасен?
– Към момента проблемът на хотелиерите и туроператорите е как да задържат персонала, защото всички имат надежда, че макар и със закъснение, сезон ще има. Т.е. няма масово отменяне, по-скоро се сменят датите за почивки. Засега прогнозите са за сезон от месец юли натам. Нека не забравяме, че вътрешният ни туризъм, така позабравен в годините, сега ще бъде поддържащ за много хотелиери.
Отпадна обаче гарантираната заетост. Групите ще бъдат малки, ще варират между 20-30 човека. Съществени промени ще настъпят в обслужването. Може би постепенно ще отпадне ол инклузивът. Ще отпадне масовият туризъм, ще насочим вниманието си към туризъм по интереси, но тази селекция ще бъде продължителна.
– Смятате ли, че в тази ситуация, може да се отвори ниша за селския туризъм, тъй като той дава възможност за по-голямо усамотените и дистанциране на хората?
– Разбира се. Известно време след разхлабването на мерките много туристи ще търсят спокойствие, свеж балкански въздух, малки уютни хотели. Туризмът ще бъде ориентиран основно в малки групи, на къси разстояния и за по-кратко време, поне в началото. Ще се търси повишено качество на обслужването и индивидуално отношение към клиента.
– Пандемията един ден ще отмине, но какво ще следва от там нататък? Колко сериозни според Вас ще бъдат щетите?
– След пандемията идва по-страшното – икономическата криза. Щетите които понася бизнесът и заетите в сектора са повече от огромни. Практически със Заповед № Т-РД-16-76/17.03.2020 на министъра на туризма г-жа Николина Ангелкова се преустанови работата на един цял отрасъл. Това доведе до колапс на цели семейства. Много работодатели се оказаха в безизходица. Всички сме свидетели колко души дневно се регистрират в Бюрата по труда. Хаотичните действия в Министерството на туризма не само не водят до нищо градивно, но и всеки ден хвърлят бранша в нов шок и стрес. Хората се чудят как ще оцелеят и мислят как да спасят предстоящия макар и кратък летен сезон 2020.
Отрасълът се нуждае от спешни спасителни и последващи оздравителни мерки. Сектор „Туризъм” формира в годините между 12-18 % от БВП на страната. Той е основен поминък за хората от черноморските градове. Последиците от сриването на туризма могат да бъдат катастрофални. Държави като Италия, Франция, Германия, Полша осъзнаха този факт и взеха бързи и неотложни мерки за подпомагане на сектора – издаване на ваучери за отложено пътуване, безлихвени кредити за оборотни средства, социални помощи за заетите в сектора. Много страни се надяват след приключване на здравната криза по-лесно и бързо да се възстанови сектор „Туризъм”, който в световен мащаб от години отчита високи приходи. Отделно от това туризмът стимулира и подпомага развитието на други отрасли от икономиката. Българският туристически продукт е разпознаваем в световен план със златистите пясъчни ивици, множеството минерални извори и чистия планински въздух. Досега нашата страна активно насочваше рекламната стратегия към масовия турист. България има изключителни данни за развитие на алтернативен туризъм: еко, селски, винен, вело туризъм. Именно това може да се окаже „спасителният пояс” в разрастващата се икономическа криза.
– И какви стъпки ще трябва да се извървят, за да се съвземе браншът?
– Основна грешка на българския туризъм е моменталното драстично понижаване на цената на туристическия продукт, очаквайки така да се реализират бързи обороти. Нужно е обаче да се мисли за качеството. Добре е отрасълът да осъзнае, че резултатът от предлагането на туристическия продукт трябва да бъде удовлетворението на клиента, неговото „презареждане” преди да се върне отново към работното ежедневие. Всички ние, заети в сектора: хотелиери, туроператори, екскурзоводи, транспортни фирми, аниматори и други съпътстващи дейности продаваме преживявания, удоволствия, радости. Нашите клиенти са колекционери на спомени и позитивни емоции. Това се постига с много труд, любов, отношение, безсънни нощи, грижи за клиента и е събрано в една дума КАЧЕСТВО. Именно качеството ще доведе до просперитет и устойчивост в развитието на бранша.
– Мислите ли, че идеята Слънчев бряг да се рекламира като комплекс за балнеолечене, е добра. Има ли курортът този потенциал?
– Преди години комплексът Слънчев бряг притежаваше потенциала на рекреационен курорт и голяма част от туристите идваха, за да се възползват от оздравителни програми. Днес обаче с високата степен на застрояване, липсата на градоустройствена визия, безпрецедентното унищожаване на природни дадености, курортът загуби голяма част от богатството си. Няма невъзможни неща и с общи усилия от страна на бизнеса и на държавата е повече от наложително да се развиват в тази посока не само к.к. Слънчев бряг, но и другите ни туристически курорти. Друг е въпросът кой ще успее по-бързо и лесно да се адаптира към новата формула на туризма. Освен това ще са необходими крупни капитали, за да се реализира подобна идея, защото всичко е построено, застроено е със силно изявена сезонност и не е оборудвано за целогодишна експлоатация. Няма ги тихите кътове, няма ги спортните и детски площадки, няма го просторния взор към морето.
– Днес комплексът Слънчев бряг разполага с огромни хотели, лъскави заведения и казина, но какъв е бил курортът при своето създаване? Разкажете за Вашите спомени от онова време.
– С постановление №120 от 30 юни 1958 г. на МС на НРБ започна преобразяването на пясъчната „пустиня”. Министерски съвет постановява да се построи летовище с около 2 150 легла. До месец юни 1959 г. са построени хотелите „Калина“, „Зорница“, „Сатурн“, „Гларус“, „Чинар“ и „Мак“. Първите чуждестранни туристи са посрещнати на 14 юни 1959 г. През следващите години са пуснати още 30 хотела – „Хризантема“, „Жерави“, „Чайка“, „Континентал“, „Кубан“, „Витоша“, „Пирин“, „Славянски“ и много други.
При залесяването на комплекса на територията му са пренесени 550 000 м3 плодородна пръст, 530 000 иглолистни и други дървета, 770 000 храста, 100 000 рози.
Най-голямото богатство на Слънчев бряг обаче е обширната плажна ивица, дълга 6,5 км и широка между 30-80 м.
Когато започнах работа в Слънчев бряг през 1966 г., той вече разполагаше с 24 000 легла и 3 къмпинга с 3 000 места за къмпингуване.
