Факт е, че учителите се страхуват за живота и здравето си. Това е очевидно и без анкети, каквито различни организации правят ударно напоследък. Противното би било ненормално.
Статистиката за болни и починали преподаватели, за карантинирани ученици е тревожна. Както и твърденията на специалистите, че причината за разрастване на заразата е в отворените училища. Неизвестността какво се случва, ако учителят ходи с трислойна маска или с шлем, който понякога се налага да сваля, за да могат да го чуят учениците, е голяма. Срещу него има деца без маски, които говорят, а понякога кихат и кашлят, но които са в пълното си право да изискват да имат достъп до нови знания. Което означава, че се изискват допълнителни усилия от страна на преподавателите, които трябва да викат през маската и шлема, които носят. Всички изследвания показват, че в такава среда, в която се говори високо и не толкова високо и в която се киха, вирусите се разпространяват изключително бързо.
Който е учител знае, че няма как да пазиш сериозна дистанция от деца, които всяко междучасие те заобикалят, защото имат въпроси, защото трябва нещо да им обясниш и защото искат да си говорят с теб. Живият контакт е част от работата и той няма как да бъде избегнат и по време на пандемия. Има една подробност обаче. Учителите са с маска, а учениците – не. Да не говорим, че от първи до четвърти клас учителите и учениците са без маски. Това са опасни стуации, защото всички изследвания показват, че когато всички са с маска или с шлем вероятността да се заразиш е много по-малка
Затова е добре мерките да бъдат адекватни. Ако се реши, че в червените зони трябва да има присъствено обучение в училищата, нека всички бъдат отговорни. Нека учителите и децата да носят маски, за да се пазят взаимно – от 1. до 12. клас. Препоръките на здравното министерство са за носене на маски или на цели шлемове в затворени помещения и няма основание да се прилагат двойни стандарти в среда, която носи рискове.
Ако не се вземат адекватни мерки, ще ни връхлети друг проблем – кой ще учи децата, ако учителите решат да си вземат отпуск или пък да напуснат? Стана ясно, че много сериозен наплив за тази професия няма. В следващите 8 години престои да се пенсионират 36% от работещите в тази сфера, а преподавателите с ТЕЛК са близо 0,3%. Това са рискови групи. Няма толкова много подготвени хора, които да заместят тази армия от хора. Фишът на един млад учител показва, че чисто взима под 1000 лв. заради удръжките, които му се правят. За да стигне до по-високи нива на заплащане, са му необходими години и е нормално да си задава въпроса дали си струва да извърви този път.
Пандемията показа, че има сериозна нужда от преосмисляне на отношението към българския учител. Той не е войник, от когото се очаква да умре на поста си. Българският учител е образован човек, който е избрал тази професия, за да учи децата и има нужда от подкрепа. Добро начало е всички да сложат маски в час, за да бъде запазен животът.
* Авторът е учител по БЕЛ и журналистика
