Слънчев бряг е най-големият български курорт. Разположен е на залив с формата на полумесец между град Несебър и курорта Свети Влас. Със своите стотици хотели, многобройни заведения, магазини и изградената си инфраструктура курортният комплекс днес може да посрещне няколкостотин хиляди туристи.
Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица, Слънчев бряг е бил курорт с малко под 30 000 легла разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани. Строителството на нови хотели спира, защото капацитетът на плажа се е смятал за изчерпан.
До края на 90-те години на миналия век в Слънчев бряг е била застроена са едва 20 % от територията. Паркът на курорта създаван с десетилетия е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м. зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва.
В началото на 90-те години на ХХ век в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-емблематичните е бил ресторант “Дюни”. Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро.
През май 1998 г. “Дюни” заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел “Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева.
Бившият ресторант “Лотус” славел се някога с вкусните си пици сега е хотел, сладкарницата е ресторант, а останалата част са магазини.
Първият построен бар в комплекса е “Русалка”, който е бил с огромна тераса обвита в зеленина и гледка към морето. Днес мястото се е превърнало в своеобразен лабиринт от заведения и сергии.
Сред любимите заведения на всички посетители на курорта са били и кафе-сладкарниците “Фея” и “Зорница”, като последната е била предпочитана заради китните градинки намиращи се наоколо. Излишно е да се споменава, че днес от тях няма и помен. В спомените на по-възрастните останаха и други емблеми за комплекса – ресторант “Пикника”, “Рибарска хижа” и “Странджански колиби”.
Същата е и съдбата на съседния до театъра хотел хотел “Сатурн”, който някога е бил предназначен и за гастролиращите на “Орфея”. Хотелът заедно с театъра са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от “Слънчев бряг” АД и продадени година по-късно.
По това време “Сатурн” минава за един от най-модерните хотели в курорта. Той дори е ремонтиран основно, преди да бъде изтъргуван. 1,139 млн. е цената, срещу която е купен театърът. В договора е имало и клауза, съгласно която новият собственик няма право да се разпорежда с имота в продължение на 2 години без знанието на Агенцията за приватизация. След ограничението обаче постройката става на руини, както и хотел “Сатурн”. Оказва се, че теренът под тях е по-ценен от сградите. На негово място е открит комплексът “Роял бийч”.
На мястото на простиращия се някога наоколо къмпинг “Емона”, днес са се издигнали няколко огромни бетонни мастодонта, а от атракционните заведения “Южни нощи” и “Харпун” намиращи се в близката тополова гора няма и помен. Няма я и гората. Тя е изсечена, за да се появят хотелските комплекси “Виктория палас”, “Маджестик”, “Фиеста”, “Хелена ризорт”.
По-наблюдателното око има шанс да открие сред новите строежи ротондата на бар-вариетето. Елементите от старата му архитектура са запазени, но днес превърнато в казино той е част от хотел “Колизеум”. По времето на социализма в него са се предлагали най-добрите артистични програми в курорта. Там през 1965 г. се е състояло и първото издание на фестивала “Златният Орфей” под мотото “Песни за Българското Черноморие”.
На Южния плаж в Слънчев бряг, на метри от култовите през последните години заведения “Какао Бийч” и “Бедрум” се е намирала емблематичната “Фрегата”, която изгоря миналото лято. Обслужващият персонал там е бил облечен като пирати, а на ръката на всеки посетител се е поставял временен пиратски печат. Така за два – три дни е личало кой е бил във “Фрегата”-та. Днес шумните музикални събития на “Cacao beach” са се превърнали в една от запазените марки на Sunny beach.
