Традиционно през последната събота от месец октомври се провежда празник на Смилянския фасул в с. Смилян. Дегустации, изложби, състезания, песни и танци очакват всички посетители на 16-тото издание на събиетието. Коя ще бъде най-голямата атракция? Колко от жителите на Смилян се занимават с производство на фасул? Има ли потенциал популятността на Смилянския фасул да излезе извън границите на страната ни? Отговорите на тези и още въпроси научихме от Илия Годев – един от съорганизаторите от НЧ "Проф. д-р Ас. Златаров 1927" .
– Г-н Годев, коя ще бъде най-голямата атракция на празника на Смилянския фасул?
– Кулинарният конкурс за най-оригинално ястие от смилянски фасул безспорно е най-голямата атракция по време на празника. Също така музикално-хумористичната програма традиционно предизвиква голям интерес сред посетителите. Не по-малко привлекателни са и творческите надпревари като тази за най-оригинално пано, направено от фасул. През 2005 г. експериментирахме и решихме да опитаме с ново приложно поле за апликации и творчество с фасул. Така стартира и конкурсът за най-оригинално пано, което се радва се на изключителен интерес и до сега. Имаме участие не само от жители на селото, но и от различни краища от цялата страна. Погрижили сме се и малчуганите да не скучаят – тази година сме измислили четири вида игри за децата, които ще ги запознават с отглеждането и обработката на фасула. Денят преди празника ще се състои може би по-важното събитие, най-вече за производителите на фасул – кръгла маса, посветена на технологиите при отглеждането и обработката на местни продукти като фасул, картофи, цветкло и тикви.
– Колко посетители очаквате да дойдат и да се включат в празника?
– Въпреки че миналата година времето не беше съвсем благосклонно, само в ресторанта, където традиционно посрещаме гостите с фасул чорба всички дошли бяха около 4000 човека. Така че сега очакваме минимум 6-7000 човека да минат в рамките на деня.
– Колко от жителите на Смилян се занимават с производство на фасул?
– Хората в Смилян отглеждат фасул по две направления – като средство за допълнителни доходи и за собствена консумация. Фасулът никога не е бил стопанска култура. Тези, които се занимават с производството му не се издържат само от него. Причините са няколко, но основната е сложната обработка на културата – през по-голямата част от се изисква ръчен труд. Това също е ограничение човек да се нагърби с отглеждането му на големи площи. В Смилян около 25-30 човека отглеждат по-обширни площи като най-голямата е 5 дка. Също така смилянският фасул изисква специфична технология на комбинирано отглеждане с други култури – два реда фасул, два реда ниска култура – картофи, тикфи, зеле… Това се прави, за да може по време на цъфтежа да има достатъчно пространство да направи завръз. Една от особеностите, която е в основата на хранителните му качества е влажността на въздуха тук.
– Може ли да се каже, че климатът в Смилян е най-подходящ и благоприятен за отглеждането на фасул?
– Всичките 21 населени места по горното поречие на река Арда притежават необходимите качества – специфичен климат и почва, за отглеждане на фасул.
– Как Смилянският фасул е запазил традициите си в производството и е запазил името си във времето?
– Основата за популярността на наименованието на Смилянски фасул е поставено от "Балкантурист". Преди много години, когато Пампорово се готви за първите организирани чужди туристи от Чехия и Германия, фирмените/хранителни технолози от региона идват тук, за да съставят регионално меню. Най-голямото предизвикателство за тях е било студеното предястие, тъй като тук зеленчук трудно вирее и узрява. Така се стига до решението фасулът да се превърне в студеното предястие на нашия регион. От 2003 г., когато за първи път се организира празника на Смилянския фасул, нашата цел е популяризиране от една страна наименованието и продука, от друга популяризиране на кулинарните възможности, които предоставя. По време на проучванията ни за местното население през 2004 г. – помолихме хората да посочат трите най-характерни неща за селото. Първото бе часовниковата кула, която е единствената на територията на община Смолян. Но се оказа, че жителите на Смилян я възприемат само като визуален символ, без да знаят историята ѝ. Това, което ни впечатли е, че хората не само бяха поставили смилянския фасул на второ място, но и традиционния му начин на отглеждане. Те осъзнават, че тази особена технология е в основата на вкусовите му качества.
– Има ли потенциал популятността на Смилянския фасул да излезе извън границите на страната ни?
– През 2005 г. на посещение в Смолян бяха дошли няколко предприемачи от Албания. И разбира се, по време на едно от храненията им сервирахме смилянски фасул. В момента, в който влязоха в етнографската сбирка и единият чужденец веднага разпозна ястието и заяви: "Това е смилянският фасул, той е известен при нас". Фасулът е и един от първите български продукти, който е с премиум – разпознаваем. Ежегодно от 2005 г. той е представян на изложения в Милано и Торино. Голямото предизвикатлство остава нарастване във възможността за ръст на продукцията.
– С какво Смилянският фасул се отличава от другите зърнено-бобови култури? Какви са неговите вкусови качества и свойства?
– Правейки аналог с добруджанския и радомирския боб, люспата му е много по-тънка и не предизвиква стомашни раздразнения. Като вкус, при варене има по-плътна и кремообразна структура. Именно тя позволява предлагането му под форма на салата и преработката в мус, пюре. През миналогодишното издание на празника на Смилянския фасул едно от хитовите неща в кулинарния конкурс бяха бонбони от смилянски фасул.
