Авторът на "Кланица 5" и "Закуска за шампиони” Кърт Вонегът ни напуска на днешната дата през 2007 г. Американският писател се превърна в един от любимите автори на хората по света през последните десетилетия. Той е най-известен със способността си да адресира различни важни въпроси и теми към съвременниците си като ги преплита с фантастика. Въображението му и талантът му създават едни от най-добрите романи през миналия век в САЩ.
Роденият на 11 ноември 1922 година в Индианополис Кърт още от дете бил заинтригуван от идеи за научна фантастика. Така, когато светът навлиза в ядрената епоха, той и други писатели се захващат с въздействието на ядрената бомба.
Вонегът е участвал във Втората световна война. Заловен е от германците и е закаран в Дрезден в кланица за месо, където е оцелял от бомбардировките на съюзниците, като се е скрил в месомелачката под сградата. Това преживяване става основа за завладяването и оцеляването на бомбардировките в Дрезден в най-известния роман на Вонегът – "Кланица 5".
Той пише за религията и спорната божественост на Христос и вечният дебат за съдбата срещу свободната воля по нов, модерен и сатиричен начин. Вонегът продължва да анализира същите теми, заедно със Студената война и постоянната заплаха от ядрена война в други романи, включително „Закуска за шампиони”. Сред известните му творби са „Сирените на Титан”, „Механично пиано”, „Майка нощ”, „Котешка люлка”, „Затворникът”, „Времетръс”, „Никога вече самота”.
Неговите бъдещи светове все са антиутопични по природа. Може би като предупреждение за това какво би могло да се случи, ако на тези много сериозни социални опасения бъде позволено да продължат разрушителния си ход. Но тези негови видения винаги са били представени с почти лек, забавен начин. В кратката си история "Харисън Бержерон" Вонегът представя свят, в който хората са принудени да бъдат равни, носейки "недъзи", и никой не може да поддържа мисъл за повече от десет секунди. Романите му преплитат сюжети от реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Той представя в някои романи историята на планетата като своеобразна критика на индустриалното и технократско общество – някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини.
Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи.
През март 2007 година Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и издъхва на днешната дата 2007 година в Ню Йорк.
Представяме ви интересни мисли на Вонегът за хората, любовта и смисъла на живота:
- Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.
- Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.
- И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.
- Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са твърде тъпи, за да могат да повярват, че съществува възможност да си умен.
- Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.
- Друг недостатък на човешкия характер е това, че всеки иска да строи, а никой не иска да се занимава с поддръжка.
- Скъпи бъдещи поколения: моля, приемете нашите извинения. Бяхме пристратени към петрола.
- Живеем на света без цел, ако не успеем да си измислим такава цел. В това съм напълно убеден.
- Навсякъде и винаги правосъдните системи не се вълнуват изобщо дали е постигната справедливост. Както с гладиаторите на римляните, правосъдните системи са начин несправедливите правителства – а други правителства няма – да са страшно забавни, когато на карта е заложен животът на съвсем истински хора.
- Вярвам, че четенето и писането са най-полезните форми на медитация, открити някога. Като четем произведенията на най-интересните умове в историята, ние медитираме с нашия ум и с техния. За мен това е чудо.
- Всички успели писатели имат красиви жени. Някой трябва да изследва този феномен.
- Бедността е сравнително леко заболяване,… но безполезността ще убие и силни, и слаби души, и винаги ще убива.
- Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи.
- Най-страшната истина, пред която трябва да се изправим, и която вероятно ще ме направи несмешен до края на дните ми, е, че поне според мен на хората им е все едно дали планетата ще съществува и занапред. Имам чувството, че всички живеят, все едно са в "Анонимни алкохолици" – ден за ден. Още няколко дни ще бъдат достатъчни. Познавам твърде малко хора, които мечтаят да има свят и за внуците им.
- Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля.
- За мен светец е този, който се държи почтено в непочтено общество.
- Зигмунд Фройд казва, че не знае какво искат жените. Аз знам. Искат много хора, с които да си приказват.
- Твърде много време трябваше да мине, за да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан.
- Ние не сме в състояние да се избавим от злите помисли на човечеството. Но можем да се избавим от машините, които ги привеждат в действие. Давам ви свещена парола: РАЗОРЪЖЕТЕ СЕ!
- Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.
- Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.
