Минералната баня в София пази вещи на Фердинанд и Стамболов
Преди 106 години тържествено врати отваря т.нар. голяма минерална баня в София. На 13 май 1913 г. жители и гости на столицата вече се радват на два плувни басейна, семейни вани, римски бани.
Година по-късно за посетителите става достъпен и водолечебен институт с водоналивни съоръжения, които се захранват с вода от извиращите под сградата минерални извори.
Първа копка на строежа е даден през 1889 г. от австрийския архитект Емил фон Фьорстер, който печели обявения тогава международен конкурс за минерална баня с хотел. Поради недостиг на средства обаче издигането на хотела е спрян четири години по-късно. Идейният проект за комплекса в днешния му вид се избистря през 1904 г. от архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер.
Първа врати отваря малката баня отваря врати – през 1908 г. Пет години след нея достъпна за гражданите става и голяма баня, построена на на съществувала дотогава турска баня.
През 1944 г. по време на бомбардировките на София малката баня е разрушена, а части от голямата са сериозно засегнати. След Втората световна война голямата баня е точно реставрирана и е обявена за паметник на културата от местно значение. Поради амортизация през 1986 г. сградата е затворена за посетители и напълно изоставена след 1989 г. В средата на 90-те години на миналия век започва поетапното ѝ реставриране.
От 2016 г. Централна минерална баня приютява Регионален исторически музей – София. В нея се съхраняват над 120 000 исторически ценности, чрез които се представя историята на столицата. Сред тях са множество документи, лични вещи и снимки на изтъкнати български държавници като Княз Александър, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов, както и произведения на приложното изкуство с висока художествена и историческа стойности – "Златната каляска" стил Луи ХVІ, Бюрото-подарък от Бисмарк на цар Фердинанд, английския часовник, дар от кралица Виктория.
