Днес град София празнува! А с него и всички именици, които черпят за Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Сред тях е и българската актриса София Бобчева, която е част от екипа на Народния театър "Иван Вазов". За своята героиня Диди в сериала "Скъпи наследници", за любимите места в столицата, спомените и надеждите в този град… разговаряхме с днешната именичка и възпитаничка на проф. Стефан Данаилов.
– Г-жо Бобчева, честит имен ден и честит празник на София! Кое е любимото ви място в столицата? Какво е София за вас?
– Любимото ми място е центърът на София. По-точно малките, криволичещи улички, където и живея. Народният театър също е любимо мое място. Какво е София за мен ли? Въпреки че съм родена в Пловдив, София е моят град.
– Има ли определени места в София, които ви напомнят за интересни случки и преживявания?
– За конктретно място не мога да се сетя. Но цялото ми детство е преминало по малките улички, на които съм и играла, училището ми се намираше на една такава.
– А какво бихте искали да се промени?
– Сега точно тези улички са задръстени с автомобили. Дразни ми, че има прекалено много коли, които пречат.
– Как се развива вашата героиня Диди в новия сезон на "Скъпи наследници" и какво да очакват зрителите от нея?
– В новия сезон моята героиня се развива много. Ролята ми става по-голяма. Диди става по-умна, сприятелява се със стари врагове. В селото тя се превръща в човека, с когото всички общуват.
– Как възприемате ролята си в сериала?
– Много си харесвам образа. Не бих си сменила ролята за никоя друга в сериала.
– Коя е любимата ви роля – в киното и в театъра?
– Всичките ми роли си ги обичам. Те са като деца. Аз съм си ги направила, те са си мой и ги обичам еднакво – нямам повече или по-малко любима.
– Какво бихте искали да изиграете?
– Искам да изиграя нещо по-сериозно. Например Бланш Дюбоа в "Трамвай "Желание". Но тази роля е за по друга възраст. Надявам се някой ден да имам възможност да се видя в този образ.
– На какво ниво са българските сериали? Има ли интерес към тях, има ли развитие българското кино?
– Определено има възраждане на родното кино. Голяма публика, която да ме познава получих от сериала. Ако го няма киното, тези сериали – нямаше да имаме такава публика в театъра. Хората гледат, следят и после идват в салоните, за да гледат актьорите от сериалите.
– Пълни ли са залите в театъра?
– Залите са пълни, а представленията се следят. Телевизията е голяма реклама за театъра. Двете неща са свързани. Актьорите от сериалите пълнят салоните в театъра.
– Над какво работите в момента?
– Най-новото, което в момента репетирам е в Театър 199 пиесата „Чехов каза сбогом на Толстой“. Там играя жената на Чехов.
– Към какво се стремите и за какво мечтаете?
– Стремя се и мечтая за Европа. И за киното и за театъра. Това е следващата цел, която искам да постигна – да играя в европейско кино и да участвам в европейски фестивали.
– Какво си пожелавата на вас и на всички ваши съименици по повод днешния празник?
– Пожелавам най-вече да са живи и здрави. София значи мъдрост – да имаме вяра, надежда и любов и малко мъдрост.
