На заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 януари 2015 г. България ще настоява да бъдат предприети мерки на ниво Европейски съюз (ЕС), които осигуряват подкрепа на всички производители на мляко и млечни продукти в ЕС. Това е записано в одобрената днес от Съвета по европейски въпроси проект на позиция.
На Съвета Европейската комисия ще представи информация във връзка с руската забрана за внос на селскостопански продукти от ЕС. Земеделските производители в България понасят загуби от наложената от Русия забрана за внос, като най-засегнати са секторът на млякото и млечните продукти и секторът на плодовете и зеленчуците.
Свиването на пазара на мляко и млечни продукти рефлектира върху изкупната цена на млякото. Затова за страната ни е особено важно в този сектор да бъдат предприети мерки на ниво ЕС, които осигуряват подкрепа на всички производители в Съюза. Считаме, че Европейската комисия трябва да изготви допълнителен анализ на актуалната ситуация на пазара, въз основа на който да се вземат решения за следващи мерки за неговото стабилизиране. Бихме подкрепили въвеждането на експортни субсидии за сирена, включително българските бяло саламурено сирене и кашкавал. България ще оцени положително предоставянето на възможност на държавите-членки да прилагат временна държавна помощ по отношение на производителите на мляко, за да се избегнат масови фалити и загуба на поминък в цели региони.
По отношение на сектора на плодовете и зеленчуците България настоява предвиденото удължаване на срока на механизма, основаващ се на подпомагане за определени количества продукти, да се прилага и по отношение на държавите-членки, на които съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 1031/2014 беше предоставена възможността за прилагане на мерките за количествата до 3000 тона, до достигане на този лимит.
Предвижда се Председателството да представи своята работна програма за първата половина на 2015 г. в областта на земеделието, рибарството, ветеринарните въпроси, безопасността на храните и фитосанитарните въпроси и горското стопанство. България ще настоява за въвеждането на допълнителен географски критерий по плана за инвестиции “Юнкер”, който да изравни привлекателността на инвестициите в различните райони на ЕС, както и за гарантирането на равнопоставеност между държавите-членки, при отчитане целта за сближаване и предвиждане на възможности за приоритетно получаване на средства от по-слабо развитите региони. Това е записано в приетия от СЕВ проект на позиция за заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).
Заседанието ще се проведе на 27 януари в Брюксел, като основните теми са Планът за инвестиции в Европа, Програмата на Латвийското председателство, Работната програма на Европейската комисия за 2015 г., икономическото управление в ЕС и подготовка на срещата на министрите на финансите и на управителите на централните банки на държавите от Г-20, която ще се проведе на 9-10 февруари 2015 г. в Истанбул, Турция.
На 18 декември 2014 г. Европейският съвет прие заключения, че насърчаването на инвестициите в Европа е ключово предизвикателство за излизане от финансовата криза и осигуряване на висок икономически растеж и заетост и призова за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции, в групата на Европейската инвестиционна банка, с цел да се мобилизират 315 млрд. евро в нови инвестиции между 2015 г. и 2017 г. На 13 януари ЕК публикува предложение за Регламент на Европейския парламент и Европейския съвет относно Европейския фонд за стратегически инвестиции.
Страната ни приветства инвестиционната инициатива на ЕИБ и ЕК. При правилно проектиране и изпълнение на инициативата има огромен потенциал за подобряване на конкурентоспособността на ЕС като цяло. В същото време считаме, че периферното местоположение на някои региони ги поставя като правило в по-неблагоприятна позиция спрямо други региони като привлекателност на инвестиционните проекти, което обуславя необходимостта от допълнителен географски критерий, който да изравни привлекателността на инвестициите в тези региони. В допълнение, нашата позиция е, че проектите, които ще бъдат подбрани и финансирани, следва едновременно да допринасят за постигане на общоевропейските цели и спомагат за сближаване на държавите-членки. Също така считаме, че при реализирането на инициативата, от ключово значение ще бъде гарантирането на равнопоставеност между държавите-членки, при отчитане целта за сближаване и предвиждане на възможности за приоритетно получаване на средства от по-слабо развитите региони. Това произтича не на последно място от факта, че при други равни условия инвестициите в по-бедните райони имат потенциала да генерират по-висока добавена стойност.
