Във връзка с предстоящото изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община е направен анализ на избрани примери от световната градоустройствена практика. Инициативата е на общинското предприятие Софияплан, което разработва заданието за изменение на плана.
Подготовката на анализа е възложена на Павел Янчев – архитект и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, но със силна ангажираност в проекти за подобряване на градската среда в София. Целта на проучването е да потърси иновативни подходи в градоустройствената практика по света, които да вдъхновят нови модели и политики в градското планиране на Столична община. Изследването разглежда практиките при създаването на съвременни общи устройствени планове в три града със сходен профил: Прага, Тирана и Антверпен.
Пълният анализ можете да видите тук
Новите планове на трите града реформират наследената от XX век градоустройствена практика, която се базира основно на функционално зониране. Те съчетават в себе си ясни урбанистични визии и цели, строги и гъвкави регулации, приоритетни стратегически проекти. За целта е създадена съвременна система за наблюдение и анализ на градските процеси, която интегрира в себе си статистически и географски данни. Тя позволява да се проследяват резултатите от прилагането на градските политики и да се планира бъдещото развитие на града. Процесът по разработването на системите е напреднал в различна степен в трите града.
Плановете на Прага, Тирана и Антверпен включват няколко общи ключови цели. Една от тях е ограничаването на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се опитва да въведе ясни правила за строителството на високи сгради, като за тази цел са определени конкретни територии. Особено внимание е отделено на темата за устойчивото и екологично развитие на града, запазване на чистотата на водата, въздуха и биоразнообразието. Основен елемент във всички планове е устойчивата мобилност, която освобождава градовете от автомобилната зависимост и се опитва да засили ролята на пешеходството, градския транспорт и велосипеда. И трите плана обръщат внимание на качеството на публичните пространства, като защитават ценните градски структури – културно-историческо наследство, характерни градски форми, природен ландшафт и други.
Плановете съдържат както по-строги „твърди“, така и по-гъвкави „меки“ правила, които да позволяват силна защита на определени части от застроената среда и свобода в други аспекти. Безкомпромисни са регламентите за защита на градските публични пространства, парковете, градините, околоградския ландшафт и биоразнообразието. По-гъвкавите правила в плановете са свързани с по-голяма свобода при избора на функциите, заложени в частните инвестиционни проекти.
Всеки план предвижда събития и кампании, които информират и въвличат обществото в дебат относно неговите предвиждания. Това включва организирането на големи събития за представянето на плановете в определени фази от подготовката и изпълнението им, както и дебати с фокус групи на квартално ниво. Целта е да се постигне консенсус за бъдещото развитие на града между гражданите, администрацията и бизнеса.
Повече информация за етапите и напредъка на процеса по изменение на Плана на София можете да откриете тук.
