
Г-н Чобанов, какво остана да се довърши в Минералната баня, където ще е Музеят на София?
Предстои да се реновира и реставрира тази част от сградата, която е определена за музей. Отделно ще извършим много сериозна интериорна работа, за да се оформи експозицията. Другата част от сградата, заедно с големия басейн, все още търси концесионер, но ако такъв не се намери, музеят ще се радва да го усвои като експозиционно пространство. Иначе експозицията, която се изгражда, е разделена на експозиционни ядра или теми, някои от които вече представихме пред медиите – като например Софийската света гора, улицата на Стара София и т.н.
Старата софийска улица ще има жълти павета като през миналия век, каква е историята?
Жълтите павета са поставени в началото на 20-ти век по инициатива на кмета Мартин Тодоров. За тях е теглен заем от външни банки. Днес те са неизменна част от културния пейзаж на града и разбира се това ще бъде отразено в експозицията.
По какъв повод е посещението на Аманда Мейн, завеждащ международно сътрудничество на Британския музей в София? Предстоят ли някакви проекти с музея?
Поводите са няколко. Първо – обсъждахме вариантите в България да гостува изложба на британския музей. Второ, ще започнат разговори за вариантите, ние да изпратим изложба в Британския музей. И разбира се обсъдихме подписването на меморандум за разбирателство между нашите две музейни институции.
Какво планира Столичната община за популяризиране на Мала Света Гора като поклоннически маршрут? Ще се извършват ли и някакви проучвания?
Столична община системно работи по темата Софийска мала света гора. Тези усилия включват различни проекти и инициативи – от издания на български и чужди езици, през проекти за реставрация на храмове, до археологически проучвания. Тази година експедиция работи на манастира “Мария Магдалена” в Бухово, проучваше се и района на Западна порта, където има открита една от най-големите антични базилики по нашите земи. Продължават и проучванията на крепостта Урвич, която с храма си също е част от Софийската света гора. По предложение на кмета Йор данка Фандъкова, както е традиционно, общината ще отдели средства за ремонти на ключови храмове и строителство на нови. От историческите сгради тази година са предложени за помощ Сеславския манастир, манастира Св.Мина и храма в Драгалевция – св.Троица.
Какви събития готви общината за кампанията “София и Югозападен регион за Европейска културна столица”? Какви са шансовете на столицата ни в избора?
Всеки може да влезе на специалния сайт на кандидатурата – Sofia2019.bg и да види какво точно се случва в момента. На практика почти всяко от стотиците културни събития, които се правят в града или гостуват в други градове, е в подкрепа на кандидатурата.
Кога ще е готов подземният музей до Ларгото?
Надяваме се колегите от Министерство на културата максимално да ускорят работата там, това е може би най-важния проект, по който министерството е бенефициент на европейски средства. Г-жа Фандъкова проведе специална среща с Министъра на културата с настояване да се направи всичко възможно за по-бързото приключване на реставрацията на обекта. От наша страна сложихме допълнителни постове, инсталира се охранително оборудване, извършват се действия по борба с паразитната растителност. Готови сме след края на проекта да приемем обекта за правление и да организираме експозицията. Вече сме водили разговори за сътрудничество с колегите в Националния археологически институт.
Ще има ли интересни събития за Празника на София на 17 септември?
Разбира се. Подготвили сме вълнуваща програма.









