
Само на няколко километра от връх Столетов в Стара планина, в усоите на Балкана и почти невидим за любопитните очи, се е скрил Соколският манастир. До там може са се стигне пеш, с велосипед или с кола. Автомобилът ще ви закара по криволичещият път нагоре от Етъра само за 15 минути.
Манастирът “Успение богородично” е разположен на северните склонове на Стара планина, на 12 км от Габрово. Архимандрит Йосиф, който го основава през 1833 година, избира живописната местност Соколова пещера, простираща се край горното течение на река Янтра. Началото на обителта е повече от скромно. Йосиф и сподвижникът му йеромонах Агапий построяват малка дървена църквичка до входа на близката пещера. На следващата година, вече подпомогнати със средства и труд от жителите на близките села Етъра и Нова махала, те я съборили и на нейно място започнали строежа на запазения и до днес голям храм.
Той представлява красива еднокорабна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор и е забележителен паметник на възрожденската архитектура. През 1836-а в него е открито килийно училище, в което учителствал Никола Бозвели. През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от Шипка украсяват със стенописи наоса на църквата.
В момента богомолци от цялата страна идват до манастира, за да проверят дали са грешни. Правят го пред каменна икона на Богородица, която е била скрита дълги години в параклис в скалите. Поверието гласи, че ако поставиш монета върху лика й и тя не падне, това означава, че греховете ти са опростени, разказват габровци.
Манастирът пази и други тайни. Уникалната чешма в двора е построена от майстор Кольо Фичето. Тя е със специална серпентина в каменния зид, така че от всички чучури да тече едновременно вода. Соколският манастир изиграва голяма роля в националноосвободителните борби. На 31 юли 1856 г. в него се подслонява четата на Капитан дядо Никола и го превръща в център на революционната си дейност.
Зад манастира все още може да се види огромна пропаст, в която са хвърляли четниците когато разбрали, че ще бъдат заловени. По-късно тук намира убежище и Васил Левски. По време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на войводата Цанко Дюстабанов. През Руско-турската война манастирът е превърнат във военна болница.
В параклиса на манастира се съхраняват иконите на Св. Богородица и Исус Христос, рисувани от Захари Зограф. Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980-1982 година. Обявен е за паметник на културата.
Сегашната църква е построена през 1834 г. Целият манастир, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз.








