Плодовите сокове на българския пазар и в целия ЕС от днес трябва да са без добавена захар. В тях отдавна не се допускат и подсладители. Сладкото ще идва само от плодовете, вложени в напитките, съобщи Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Брюксел забрани захарта в плодовите сокове още на 28 октомври 2013 г. Продуктите със захар, произведени преди тази дата, ще да се продават само до 28 април тази година. От сряда те не могат изобщо да присъстват в търговската мрежа.Занапред в плодовите сокове като добавки може да има само витамини, минерали и „добавки в храни“.
„Нито една от добавките в храни не е заместител на захарта и няма качества да придава сладък вкус. Те се използват по технологични нужди за регулиране на киселинноста на соковете“, уточниха от асоциацията.
Потребителите обаче трябва внимателно да четат етикетите. Директивата на Брюксел забранява добавянето на захар само в продукти, наричащи се „сок“. Захар може да има в продукти, наподобяващи плодов сок и обазначени на етикетите като например „плодова напитка“, „еликсир“ и т.н. Проверка показа, че на пазара у нас преобладават предимно плодови напитки, а не сокове.
Сокове се предлагат само от няколко марки, като най-често те са от портокал, ананас, ябълка. Обикновено соковете са с до два пъти по-висока цена от плодовите напитки.
От представителството в България на един от най-големите производители в световен мащаб – „Кока-Кола“, която присъства на пазара на сокове и плодови напитки с марката „Капи“, заявиха, че ще коментират новите изисквания в близките дни.
От браншовата асоциация допълниха, че преди влизането на ограниченията на ЕК, много от нашите фирми по своя инициатива са предлагали сокове без захар и са го изписвали на етикета.
„В соковете, които бяха с добавена захар, тя бе в минимални количества. В българската наредба за плодовите напитки бе разписано, че за регулиране на киселия вкус на плода е позволено добавянето на 15 грама захари на литър, а с цел подслаждане са допустими 150 грама на литър“, посочи още Величкова.
Добавянето на всякакви подсладители, като аспартан и други, също е забранено от години. „В соковете от плодове и преди приемането на сегашната промяна, и след това не е разрешено влагане на подсладители. Така че нека потребителите да са спокойни“, каза Величкова.
Междувременно едно от последните изследвания в ЕС за консумацията на сокове показва, че българинът пие най-малко плодов сок в целия ЕС. На човек от населението у нас се падат едва 9,4 литра годишно, в Германия – 34 литра, посочиха от асоциацията.
