Още от времето на Османското владичество в българите са имали самостоятелни общини. Историците са на мнение, че правомощията на властта по онова време са стигали само до църковните въпроси. Оказва се обаче, че Сопот е общината, която е призната дори и от турската власт.
В малкия град в полите на Стара планина е съществувало местно самоуправление още през 1845 година. Доказателство за това е печат на общината, поставен върху разписка за дарение.
На ценния документ случайно е попаднал директорът на историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев, който смята, че на много ранен етап общините са се превърнали в институции на гражданското общество.
Още тогава община Сопот е решавала проблемите със строителството на църкви и училища и е събирала данъците, които до Освобождението са били предавани на турската власт. Община Сопот е имала правото да създава собствени наредби, една от които е достигналата до днешно време заповед за направата на улични чешми.
