Днес е Спасовден (Възнесение Господне). Този празник се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. След това се възнася на небето, откъдето бди и направлява хората към доброто.
В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника Спасовден. В навечерието или с изгрева на самия празник се отива на гробищата, а къщните врати се оставят отворени, за да си „излезнат“ безпрепятствено мъртвите. Жените оставят на гробовете и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, сготвен фасул или ориз, мляко. Вярва се, че мъртвите „вземат“ храната, а ако няма – слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият. А мъжете не вършат селскостопанска работа. На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Приема се, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за самодивите-лечителки. Сутринта рано на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира, Сотир.
