
„Високо, високо, високо”. Спомняте ли си тази песен на ФСБ от 80-те? „Високо да те видя”, пееха фронтмените на групата. Е, сега, ако трябва да видим, това което се случва в седмицата преди изборите ще трябва да се понаведем – ниско, по-ниско и още по-нииииско. Дори и да не правим непристойни намеци, макар че те, по принцип, са алфата и омегата на манталитета ни, може да се каже, че вече сме в поза „партер”. В тази позиция на свободната борба, или успяваш да се измъкнеш или те просват по гръб – туш.
Цялата пледоария до тук е, защото съм убедена, че на не един гласоподавател усещането му е точно такова – поза „партер”, в очакване, някой да ти се метне на гърба. Такова нещо се изля в общественото пространство, само за няколко дни, че ще ни трябва антидот, за да оцелеем след предизборната вакханалия. Компромати, черен ПР, хули, плювки, яйца и керамика…
Да видим какво се случва в интернет пространството. Не, че партиите отделят малко внимание на социалните мрежи, но го правят толкова дърварски, че от постванията във Фейсбук, или няма ефект или, обратното – има и той е негативен. В същото време, там в свободен стил, се леят изключителни шедьоври на ненавист, хейтърство или както се нарича. Разбирам, че лидерът на ГЕРБ е човек, който привлича като магнит към себе си само две крайни чувства – любов или омраза. При него няма средно, но чак пък толкоз? Не коментирам подслушванията. Подобни „гейтове” не са специалитет само на ГЕРБ, проблемът е, че този път истината лъсна по неподражаем начин. Между другото и Сергей Станишев не е пожален в нета, само че атаките към него са с поне десетина децибела по-тихи.
Да си дойдем на думата, как партиите използват интернет. Има какви ли не съобщения за предизборни събития. Снимки в групов и индивидуален формат. А къде са лидерите с техните лични послания, с техните лични отговори на въпроси във Фейсбук. Няма ги, защото е по-лесно да сложиш едно момче или момиче, което да качва информацията, пресъздадена, по често, доста инфантилните им понятия за политика. От друга страна, тъй като социалните мрежи са свободно пространство, на политиците вероятно не им се ще да ги оплюват твърде директно. Обаче практиката показва, че форумите са две към едно – критикарите наистина са повече, но пък има и защитници.
Почти 3,5 млн.българи ползват интернет. Между тях се и над 20 хиляди млади хора, които ще гласуват или може би – не, на тези избори. Крайно време е, политическите сили да променят стила си на ПР и да се обърнат към електронните медии. Сайтовете и порталите все повече завладяват медийното пространство, дори само защото дават възможност да си прочетеш, това което искаш на телефона. В организираните интернет медийни пространства могат да се качват и клиповете, които са доста досадни на телевизионния екран, когато ти „накълцват” филма или предаването.
Хайде сега за ТВ клиповете. Стилът на преизборното клипче на ГЕРБ е малко като на БНТ от 70-те години, въпреки че не е лошо . Предвид създалата се ситуация около Борисов и Цветанов, обаче, прегръдката им можеше да се остави за тясно партийните събрания. БСП пък е заложила на Пламен Орешарски – мечтаният от червените бъдещ премиер. Няма лошо, но неговите послания са в стил „не се гаси, туй що не гасне”- понеже ГЕРБ така, ние онака. ДПС можеше да си спести парите за клипа, защото едва ли някой ще се възбуди от темата за месианството, още повече, че самият пожизнен почетен лидер на партията Ахмед Доган, си е също някакъв вид „месия”. Атака, ВМРО и „Горда България” – no сomment. Единият се боксира с дете, другият псува, третият е изпаднал в някакви истерично умопомрачение. Между другото Иван Костов звучи съвсем нелошо – конкретно, ясно, без да словоблудства. Малко е изкуствен, но това не е чак такава болка за умирачка. Клипът на РЗС също не е за изхвърляне, но макетите са леко бутафорни, със сигурност може да се мине и без тях – да ме извини режисьорът. Какво да кажем за предизборния клип на „България на гражданите”? Авторът със сигурност е гледал много пъти „Сталкер” или някоя друга черно-бяла лента, действието на която се развива в зоната на здрача. Иначе парите за здраве, определено трябва да се дават за здраве, както казва Меглена Кунева.
Финал. От цялата тази предизборна сага има един положителен момент. Лицата на политиците вече не греят от билбордовете. Не съм ходила скоро във Варна, за да видя, дали един огромен Марешки не се е опънал по протежението на сградата на пощата в морската столица, както беше на местните избори. Но дори и да е така, изображенията на кандидатите в голям формат, вече са ни спестени. Плакати все още има, но и те са някак смалени – преобладава размер А 3. Обаче не мога да спестя, будещата милозливи чувства фотография на една кандидатка, която освен че е накичена с огърлица и роза от плат в една тоналност, гледа съсипващо нещастно. Е, няма ли фотографи в тази държава.









