На днешната дата през 1960 г. земния свят напуска майсторът на българската четка – Владимир Димитров-Майстора. Той е едно от големите имена в българската живопис, който твори през първата половина на XX век. Майстора създава стотици скици на българските войски. Предава с простота и финес емоциите в окопите и бита на войната. Той е първият официален български военен кореспондент.
Родителите му предполагали, че ще стане свещеник, защото и баща му и дядо му били Божии служители. Но съдбата предопределила друго. От ранните си години Владимир Димитров е закърмен с огромна любов към българската природа, българските обичаи и традиции.
Благодарение помощта на Никола Чехларов – съдия в Кюстендил и членовете на адвокатската колегия, Владимир Димитров–Майстора е изпратен през 1903 г. да учи в София в Рисувалното училище, което днес е разработено и се нарича Националната художествена академия.
В София попада на най-добрите български художници, чиито имена днес са гордост за българското изобразително изкуство – проф. Иван Мърквичка, проф. Жеко Спиридонов, проф. Антон Митов. Заради изключителния му талант, съчетан с безкрайна скромност Владимир Димитров получава псевдонима Майстора, който остава до края на земните му дни.
След като приключва образованието си в София, Майстора заминава за Велико Търново, но заживява в Свищов, където преподава краснопис.
През 1918 г. Владимир Димитров – Майстора напуска Свищов и се завръща в родния край. В с. Шишковци Владимир Димитров-Майстора се вдъхновява от селския бит и българските жени. Под талантливата му четка се раждат прекрасни женски образи, които впечатляват с живописен натурел и естествена, неподправена красота.
До края на живота си Владимир Димитров-Майстора рисува и оставя своите великолепни творби на българската култура. Майсторът на българската четка ни учи да ценим родната природа, да откриваме красотата навсякъде около нас.
