Кметът Иван Портних започна битка със собствениците за запазване и реставрация на архитектурното богатство на морската столица.
До 1900 г. във Варна работят само чужди архитекти – австрийци, италианци, швейцарци, чехи. В началото на 20-и век се появяват и първите сгради на българските им последователи, които също не се посрамили, отбелязва 24 часа. Наред с ембламатичните фасади на Драматичния театър, жп гарата, някогашните хотели “Лондон” и “Мусала”, в града и до днес са запазени стотици примери на изящната архитектура. Оцелели, но често умиращи – с разпадаща се фасади, пропаднали покриви, а някои опасно рущащи се.
Преди близо 20 години голяма част от тези сгради бяха поне външно ремонтирани и дори грейнаха в ярки цветове. Днес обаче боите по проекта “Красива България” отдавна са олющени, а според собственици на стари сгради химическият им състав е бил неподходящ за древната зидария и мазилката сериозно е увредила фасадите.
След напъна за повсеместно разкарасяване старите сгради бяха оставени на грижата на собствениците им. По закон. Същият, който ги освобождава от данък именно с тази цел – да ги ремонтират и да се грижат за тях като за паметници на културата. Този механизъм на практика не действа.
Най-вече поради липса на воля да бъде прилаган. Така се стигна до абсурдната ситуация безценни сгради да се рушат зад мърляви заграждения, защото са опасни. Някои нарочно са оставени от собствениците им да паднат сами. Те предпочитат да спечелят от многоетажно модерно недоразумение на централно място, а не да се охарчат за скъпа реставрация на архитектурното бижу. Времето си каза думата и някои от тези сгради наистина започнаха да изчезват – премахнати като опасни или съборени, след като умело са били извадени от списъка с паметници на културата. Така се случи с прословутата “Картофена къща” преди 7 години. Десетки други бяха заплашени да последват съдбата й.
До тази година, когато община Варна предприе безпрецедентния ход да добавя, вместо да вади сгради-паметници от забранителния списък. Така нови 150 здания получиха статут на недвижими културни ценности на Варна. Оказва се, че в стария списък, от далечната 1982 г., има много фактически грешки. Изпуснати са цели периоди от историята на града. Например къщите в стила на т.нар. модерен сецесион досега не са били защитени. И те като “връстниците” си в стил френски сецесион са строени между 1925 и 1930 г., но са в по-тъмни цветове и без много орнаменти, подобно на сградите в Северна Европа от този период. В тази графа са сгради, проектирани от Стефан Венедикт Попов, Иван Франгя, Дабко Дабков.
450 бяха обектите в стария списък. От него сега са отпаднали 30 – вече несъществуващи сгради или такива без историческа стойност, които са били съборени и изградени отново, но в нарушение с автентичния им вид.
Информацията в новия списък ще бъде безплатна и публична за всички. Досиетата на всеки от включените 570 обекта са в електронен вид и след одобрение от Министерството на културата ще бъдат качени на сайта на общината. В него е включена информация за първия собственик на сградата, дата на построяването й, нейния проектант, както и съвременна снимка. За 90% от сградите в списъка е издирена оригиналната документация по изграждането, която също ще бъда предоставена за публично разглеждане.
Варна ще е първата община в България, която ще отрази в кадастъра всички паметници на културата на територията си. Така всеки нов собственик, който купува имот, ще получава и подробно описание на забранителния режим за него. За целта ще бъде изготвен и план за управление и охрана на територията на архитектурния резерват, какъвто в момента в България има само Старият Несебър. На базата на плана всеки от паметниците в списъка ще получи собствено предписание за защита.
След изготвянето на новия списък общинската администрация започна нова процедура, с която да принуди собствениците да ремонтират старите сгради. Проблемът стана особено видим след реконструкцията на пешеходната зона на града, когато над новите площади и алеи надвиснаха красивите, но рущащи се фасади. Така се стигна до 150 нотариални покани, които Община Варна е разпратила до собственици на къщи-паметници на културата с указание да ремонтират или реставрират имотите си.
„Целта е центърът на града и крайморската зона до пристанището, която вече е пешеходна, да придобият атрактивен облик“, обясни кметът Иван Портних. За да реализира проекта, общината създаде спецотдел “Недвижимо културно наследство”. Служителите му са изготвили протоколи за нужните ремонти на над 30 паметника и са започнали процедура по издирването на собствениците на 45 други – също част от архитектурното богатство на града.
В момента издадените протоколи се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство и след това ще бъдат предоставени на кмета, който в 14-дневен срок трябва да издаде заповед, задължаваща собствениците за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Ако собствениците не изпълнят заповедта в указания срок, общината ще направи ремонта за своя сметка, като върху имота се вписва ипотека в полза на общината – за обезпечение на направените разноски.
“Издирваме собствениците, за да ги приканим да се погрижат за имотите си. Те са освободени от данък сгради. Повечето отдават приземните части под наем – на заведения и магазини.
С приходите за 3 месеца могат да лъснат фасадите.
Процесът е труден, но не търпи отлагане, защото не бива обликът на града да се загрозява от тънещи в разруха ценни здания”, твърди кметът. Той е категоричен, че ако стопаните не изпълнят предписанията, общината ще се възползва от правото си по закон да направи ремонтите срещу ипотека. “Надявам се да не се стига до тази крайна мярка, но при нужда няма да се колебаем да я приложим”, заяви Портних.
Община Варна започна процедура по паспортизация на всички 570 сгради, които са паметници на културата във Варна. Така ще стане възможно да се използват евросредства за поддръжката им. “Готов е актуализираният списък с паметници на културата в града. Те спокойно вече могат да бъдат ремонтирани и санирани с пари от следващия програмен период. За тях ще може да се кандидатства от 15 септември и от началото на следващата година да започне възстановяването на сградите в централната част. Вече са проведени разговори с Министерството на културата, надявам се да има резултати, защото отношението към културно-историческото наследство е знак за развитието на дадено общество”, коментира кметът на Варна Иван Портних. Той допълни, че подобна паспортизация не е правена никога в морския град.
Стари сгради – недвижими паметници на културата, ще могат да бъдат реставрирани с пари по Оперативната програма “Региони в растеж”, обясни и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Новото в програмата е, че за европари могат да кандидатстват както сгради общинска и държавна сосбственост, така и частни.
Налице са и първите резултати от активните действия на общината за спасяване на старите сгради. Собствениците на три от тях по бул. “Княз Борис I” вече започнаха доброволно да ги реставрират, а единият от ремонтите дори приключи. Сериозен напредък има и в преговорите със стопаните на едно от най-емблематичните здания в града – бившата Софийска банка на ул.”Преслав” 24 (до Областна администрация), която от години е необитаема, преминаването покрай нея – опасно и забранено, а сред скулптурните фигури по фасадата й растат трева и храсти.
