Стара Загора е град с дълголетна история. Благоприятните природо-географски условия на района са причина за възникването на многобройни праисторически поселения още през дълбоката древност. Свидетелство за това са повече от 100 селищни могили с датировка VІ – ІІІ хил.пр.Хр. намиращи се на територията на общината. Берекетската селищна могила е средище на най-голямото праисторическо поселение в България. На това място е имало живот от ранния неолит (VІ хил.пр.Хр.) до Средновековието (ХІІ в.). В местността “Мечи кладенец”, на 8 км северозападно от Стара Загора, са открити най-старите медни рудници в Европа (V хил.пр.Хр.). От проучените 11 рудника е било добивано огромно за времето си количество медна руда.
В чертите на съвременния град се намира праисторическо селище от времето на неолита. Откритите останки на две жилища са най-добре запазените в Европа и с най-богат инвентар (VІ хил.пр.Хр.).
Имената, с които Стара Загора е била назовавана, са свидетелство за нейната многовековна история. Всяко едно от тях се свързва с различна епоха от развитието на града.
Августа Траяна е основана около 106 – 107 г. от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.). “Преблестящият град на траянците” е втори по значимост в провинция Тракия след Филипопол през ІІ – ІV в. Заема площ от 385 дка и е добре укрепен. Ползва се със статут на автономен град от полисен тип (град-държава). От император Марк Аврелий (161-180 г.) до император Галиен (253 – 268 г.) има право да сече собствени бронзови монети, които са в обръщение почти на целия Балкански полуостров.
В периода ІV – VІІ в. градът носи името Берое. Той е активно средище на ранното християнство и седалище на архиепископия.
Иринополис – Наречен е така в чест на византийската императрица Ирина, която през 784 г. посещава града.
След 812 г. градът влиза в пределите на българската държава под името Верея.
През ХІІ – ХІІІ век градът носи името Боруй и е административен център в погранична зона на България и Византия. От началото на този период датират едни от най-забележителните паметници на средновековната каменна пластика в България – пет каменни релефа с изображения на животни. Един от тях, лъвица с лъвче, става символ на Стара Загора.
През 1364 г. средновековният град е завладян от турците, които го наричат Ески Загра (Стара Загора). През Възраждането той се превръща във важен занаятчийски, търговски и просветен център.
Железник – С това име през 50-те години на ХІХ в. старозагорци се опитват да заменят турското Ески Загра.
През 1871 г. на църковния събор в Цариград е учредена Старозагорска епархия, а в последствие градът приема сегашното си име Стара Загора.
19/31 юли 1877 г. е съдбоносна дата в историята на града. Край Стара Загора става първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската освободителна война. Генерал Гурко оставя малък отряд под командването на майор Раух да брани новоосвободена Стара Загора. Срещу него турското командване изпраща многохилядната армия на Сюлейман паша. Българските опълченци и руските войски показват безпримерен героизъм, но са принудени да отстъпят под натиска на многобройния противник. При тази битка градът е опожарен и сринат до основи. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са над 14 500 души мирно население. Многобройни са паметниците, които признателното население издига в памет на своите освободители.
5 октомври 1879 г. Възстановяването на Стара Загора започва веднага след освобождението на България. На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Възстановяването се извършва по предварително изготвена планировка от чешкия техник Лубор Байер. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик – с широки и прави улици, големи площади.
