„Старинен Пловдив“
Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху 3 от хълмовете наПловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Затова често е наричан и Трихълмие.
На Небет тепе (от персийски Хълм на стражите) се намират останки на първото праисторическо поселение на Трихълмието, датирано към енеолита. През XII в. пр. н. е. прераства вдревнотракийския град Евмолпия – един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.
Разкрити са още градско селище от времето на Филип Македонски (IV в. пр. н. е.) и крепостни съоръжения с бастион, зърнохранилище и квадратна кула от IV-II в. пр. н. е. до II-IV в. н .е. Когато древнотракийската Евмолпия се разширява по цялото Трихълмие, както и в подножието му (през елинистичната епоха), старото заселище с крепостта на Небеттепе се превръщат в цитадела на градския акропол.
Античният театър е е дин от най-ценните паметници на богатото археологическо наследство на древния град. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на 2 ранга от по 14 реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига 3-етажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи.
Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви.
Античният стадион на Филипопол е разположен в ската между Сахат тепе и Таксим тепе, под площадното пространство до „Джумая джамия” и по протежение на главната пешеходна улица до пл. Каменица. Построен е във Филипопол в началото на (II век от н. е.) по модел на Делфийския стадион. Размерите му са: дължина 240 метра, ширина 50 метра, като дължината на пистата е един стадий – 600 гръцки (625 римски) стъпки.
Античният стадион е събирал 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания – питийски, александрийски и кендрисийски игри. Понастоящем е разкрита северната дъговидна част на стадиона (сфендона) с 14 реда седалки, засводена улица, част от пистата, фрагмент от крепостна стена, пилони на акведукт и зидани канали. Централният вход на стадиона е бил оформен от зидани стълбове – пилони, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Върху пиластрите са изобразени бюстове на Хермес (херми) с поставени над тях наградни вази с палмови клончета, а до тях – атрибутите на Херакъл – лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели. Днес пиластрите могат да се видят в Археологическия музей в Пловдив.
Архитектурните проучвания показват, че Форумът е най-големият ансамбъл от този тип, разкрит в Древна Тракия. Той се състои от площадно пространство (ареа) приблизително 100 на 112 метра. Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в града и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха. Бил е заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на древния Филипопол.
Римският одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание, и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
Археологическият комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.
ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ
В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.
Балабановата къща
Къщата е емблематична за културния живот на Пловдив. В нея се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби, литературни вечери, срещи с изявени творци от страната. Тази великолепна сграда е построена в началото на XIX в. и се намира на ъгъла между улиците „4 януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. В пространството пред къщата се намира пл. „Св. св. Константин и Елена“. Голямата порта откъм улицата и срещуположната й широка врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около който са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има 4 стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.
Дановата къща
Изградена е върху извисена скала и гледката към нея откъм ул. „Съборна“ е великолепна. Разположена е в красив двор. В нея е живял Христо Груев Данов – основателят на организираното българско книгоиздаване и затова носи името му. Отвътре е украсена с богати стенописи от медальони и растителни орнаменти, допълнени от пейзажи и портрети на древногръцки философи. Запазена е и оригинална зидана печка. Днес в къщата се помещава експозицията на отдел „Книгоиздаването в Пловдив и Пловдивския край през Възраждането“ на Регионалния исторически музей.
Куюмджиевата къща
Експозицията на Етнографския музей се помещава една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи – домът на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу. Посторена е през 1847 г. и отразява вкуса на богатия пловдивчанин. Сградата е с площ 570 кв. м и се състои от главна жилищна част и стопанска пристройка откъм южната ѝ страна.
Добре озелененият двор е с мраморен шадраван и кладенец. Входът е оформен с издаден напред портик, предизвикан от подчертаното излизане в пространството на салона на втория етаж. Този бароков похват се съчетава чудесно с изящната крива на трите фронтона и декоративно изписаната фасада. Салонът на първия етаж е с внушителните размери 18,5 х 11 м. Просторните стаи са с изписани стени и са украсени с геометрично профилирани дъсчени тавани, великолепни дърворезбовани „слънца“ и елегантно извити „алафранги“.
Всяка година в двора на къщата се провежда Международният фестивал на камерната музика.
Къщата на д-р Стоян Чомаков
Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858-1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. СледОсвобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд.
От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.
Къщата на д-р Сотир Антониади
Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив. Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти. В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека „Хипократ“, единствена по рода си в страната. Подредбата напомня за старинно-романтичния стил от времето на възрожденския Пловдив.
Къща „Георгиади“
В къщата на богатия пловдивски търговец Димитър Георгиади се помещава експозиция „Българските земи през XV-XIX век и епохата на Българското Възраждане“, създадена през 1954г. Построена е от родопския майстор хаджи Георги Хаджийски през 1848 г. Експозицията представя ранноосманския период и съпротивата на местното население срещу чуждото владичество. Отделено е по-специално внимание на епохата на Възраждането. В отделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.
Къща „Ламартин“/„Мавриди“
Къщата на Георги Мавриди помещава музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за 3 дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща „Мавриди“ е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните 2 етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Къща „Недкович“
Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Някои чуждестранни изследователи не без основание оприличават сградата на италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен 4-колонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от европейски градове. Днес къщата на Недкович е дом на експозиция „Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от XIX век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.
Къща „Хиндлиян“
Посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на 2-те сгради. Дворът обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към 3 големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж.
Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи.Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от 6 мес. върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус.
По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи отЦариград, Венеция, Стокхолми и други градове. В северната част на сградата е маазата (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско украшение в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.
Жълтото училище
Сградата се нарича така заради оцветяването на фасадите му в жълто. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и настанена в новата специално построена за целта сграда от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава Фолклорния факултет на АМТИИ.
Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденскитепаметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.
В непосредствена близост до Античния театър се намира основната сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (основана през 1964 г.). Историческата сграда на Основно училище „Гео Милев“ (основано през 1906 г.) се издига на югоизточния скат на Джамбаз тепе, до пл. „Възраждане“. В центъра на Стария град се намира целодневна детска градина „Щурче“.
В Старинен Пловдив се намира къщата-музей на Христо Г. Данов, където през 1855 г. е основано първото издателство в България. След1999 г. в историческата сграда ежегодно на празника 24 май се връчват Националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в националнатакнижовна култура през предходната година.
Читалиотделни зали могат да се видят документи, лични вещи иценности, свързани с големите личности на града. Проследено е развитието на националноосвободителното движение, оглавявано от Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Салонът и стаите на втория етаж впечатляват с оригинални резбарски разработки и богата декоративна стенопис.
Къща „Ламартин“/„Мавриди“
Къщата на Георги Мавриди помещава музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския национален поет и виден политик Алфонс дьо Ламартин. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за 3 дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща „Мавриди“ е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град. Построена е на стръмен терен и затова има неправилни очертания на основите и приземието, но горните 2 етажа са изпълнени с класическа симетрия.
Къща „Недкович“
Този забележителен възрожденски дом е построен през 1863 г. изцяло в стила на европейския класицизъм. Някои чуждестранни изследователи не без основание оприличават сградата на италианско палацо от епохата на Ренесанса. Негов собственик е известният търговец и възрожденски общественик Никола Недкович. Фасадата на къщата е богато декорирана с тържествен 4-колонен портик с кръгли арки. Най-забележителни във вътрешната част са симетрично разположените стаи с орнаментирани в геометричен стил тавани и богато изписани стени. В стаите към двора са изобразени пейзажи с изгледи от европейски градове. Днес къщата на Недкович е дом на експозиция „Старинен градски тип“, представяща вътрешната наредба на богатите пловдивски домове от XIX век. Изложени са мебели и вещи на фамилия Недкович.
Къща „Хиндлиян“
Посторена е от неизвестен майстор по вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян. Впечатляваща е връзката със съседната Балабанова къща, което придава ансамблово родство на 2-те сгради. Дворът обединява стопански постройки, баня и маза. Представителна е дворната фасада с централен портик, вписан навътре. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към 3 големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята и стълбище към втория етаж.
Това е една от най-богато украсените пловдивски къщи.Чирпанските майстори декоратори Моко и Мавруди са работили повече от 6 мес. върху изписването на всички стени отвътре и отвън с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. Таваните са оцветени по ориенталски образец с много вкус.
По стените са изрисувани красиви наивистични пейзажи отЦариград, Венеция, Стокхолми и други градове. В северната част на сградата е маазата (домашното хранилище за ценности), здраво укрепена с тежки железни врати и дебели решетки на прозорците. Къщата е обзаведена с оригинална старинна мебелировка и е едно истинско украшение в колекцията от възрожденски къщи на Стария град.
Жълтото училище
Сградата се нарича така заради оцветяването на фасадите му в жълто. Всъщност това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на известното епархийско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и настанена в новата специално построена за целта сграда от известния брациговски майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава Фолклорния факултет на АМТИИ.
Наслагвани столетия наред културни пластове определят днешния облик на Стария град. Античните, средновековните и възрожденскитепаметници съжителстват в неповторимо единство на територията на Трихълмието. Археологически обекти, музеи и галерии с ценни експонати, старинни сгради, действащи храмове с богата история и украса, уютни хотели, кафенета и ресторанти, учебни сгради, по-нови жилищни постройки с романтични дворове, живописни калдъръмени улички – това е Старият Пловдив.
В непосредствена близост до Античния театър се намира основната сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (основана през 1964 г.). Историческата сграда на Основно училище „Гео Милев“ (основано през 1906 г.) се издига на югоизточния скат на Джамбаз тепе, до пл. „Възраждане“. В центъра на Стария град се намира целодневна детска градина „Щурче“.
В Старинен Пловдив се намира къщата-музей на Христо Г. Данов, където през 1855 г. е основано първото издателство в България. След1999 г. в историческата сграда ежегодно на празника 24 май се връчват Националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в националнатакнижовна култура през предходната година.
Читалище „Възраждане“ – първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари 1869 г. – също се намира в Стария град.
През 1956 год. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване напаметниците от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
ще „Възраждане“ – първото в Пловдив, основано на 16 (28) февруари 1869 г. – също се намира в Стария град.
През 1956 год. Старият Пловдив е обявен за архитектурно-исторически резерват, а през 1979 г. получава златен европейски медал за опазване напаметниците от миналото. Спогодба между България и ЮНЕСКО, подписана през 2004 г., определя статута на резервата „Старинен Пловдив“ като част от допълнителния списък на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
