„Старите мостове в Източните Родопи са ценно архитектурно наследство. Тяхната основна задача е да осигуряват преминаването над реките, усложнена от трудността на терена. Стръмните брегове на река Арда и притоците й – Върбица, Крумовица, Бяла река, Кесебир, са принудили строителите да приспособят пътя със стотици метри, дори километри, за да се избере най–подходящото място за мост”, пише през 1978 г. Иван Балкански в книгата си „Стари мостове в Кърджалийски окръг”.
Според Балкански „Често тези мостове се наричат „римски”, така както всички старини се смятат за построени от римляните. Но мостовете в Източните Родопи по всяка вероятност са от Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина и Беломорието е минавал покрай /или през/ река Арда и притоците й.”
Емблемата “Дяволският мост”
Една от емблемите на Източните Родопи е Дяволският мост над река Арда (на снимката горе). Той се намира близо до село Дядовци на 6 км северно от град Ардино. Мостът е включен и в герба на общината. Съоръжението е разположено на 420 метра надморска височина, оградено от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината на моста е 66 метра, широчината — 3,4 м, той е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет.
Мостът е построен в началото на 16 век по заповед и желание на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, свързващ района на Пловдив, Асеновград, Тополовски проход, Дяволски мост, Даладжа, Алада, Устра, Маказа, Беломорието.
Мостът следва средновековната архитектурна традиция. Срещу течението са дозирани вълноломи. Обявен е за защитен обект през 1979 г.
Мостът при село Ненково
Покрай река Арда пътища съединявали Филипопол и Одрин. Има много запазени римски мостове. Един от тях е красивият мост до село Ненково, който е изграден на река Боровица, един от големите притоци на Арда.
Намира се в близост до село Ненково на 22 км от Кърджали. Изглежда магнетичен, откъснат от времето и забравен. Също както село Ненково, малко село от 20-на къщи. Върви се по тесни калдъръмени улички (много по-тесни от тези в Златоград).
Мостът до Ненково следва архитектурната особеност на времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е асиметричен с пет свода с различна големина. Пътното платно е дълго 58 метра. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване вече е неизползваем.
Стари мостове в Кирковско
През територията на община Кирково е преминавал важен път, свързващ вътрешността на страната с Беломорска Тракия през днешния проход Маказа. Пресеченият планински терен и поройните дерета и реки са принудили строителите да изградят редица мостове за тяхното преминаване.
Мостовете в с. Шумнатица
Живописното село Шумнатица е известно с каменните си мостове, градени преди около 400 г. Първият е до мегдана, а срещу него, до чешмата, е старата воденица, която и днес мели брашно. На разстояние от 1,5 км по поречието на реката има още три моста. Платната на два от тях, за съжаление, са бетонирани, с цел минаване на коли.
Мостовете в Кирковско са едносводести и многосводести. Засводяването става в полукръг, като ширината е 4-5 до 8 м. Такива съоръжения има и в селата Долно Къпиново (върху приток на Къпиновска река), Дрангово (на река Пещера), Шумнатица, Лозенградци, Тихомир, Кирково.
В близост до граничното село Тихомир (Терзи юрен) се намират два моста от римско време, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария.
Мостове в района на с. Егрек, Крумовградско
В района на село Егрек и населените места в близост до него има няколко каменни моста, които местното население също нарича “римски”. Това са мостове, строени към края ХVІІІ в. или началото на ХІХ в. В Егрек има два моста, единият (в долната махала), от които е трисводест и вече полуразрушен, а вторият (в горната махала), строен от овчар за хаир на хората. Мостът е двусводест с дължина на пътното платно 13.20 м. Строен е от обработени камъни, като сводовете са облицовани с корнизи от по-малки плоски камъни. Спойката е направена от бял хоросан. На стълба на моста е дозиран вълнолом.
Посещението на старите мостове на Егрек може да се комбинира в маршрут с други забележителности от района. В селото има 5 действащи и до днес ползвани от населението воденици. То е рекордьор с тях в Кърджалийския регион, а може би и в цяла България.
