Свиленград спечели финансиране за реставрацията и превръщането на един от символите си -Старият мост над р. Марица в туристическа атракция.
Парите, с които проектът от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство разполага през следващата една година са близо 1,036 млн.евро.
Договорът за безвъзмездна финансова помощ за „Старият мост – мост между поколенията” вече е разписан и с Министерството на културата, програмен оператор за Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства”.
Проектните дейности предвиждат реставрация, консервация и експониране на близо 500-годишния мост на река Марица, който е и паметник с национално значение като забележителност на средновековното изкуство. Старият мост, известен още като Мостът на Мустафа паша, ще бъде разработен и като атрактивен туристически продукт чрез прилагане на нови съвременни технологии.
Чрез мапинг технология, изработване на холограма на обекта и на околното пространство ще се извърши ревитализация на откритото пространство на моста. Той ще бъде превърнат и в музей на открито с дигитална експозиция в умален мащаб. Тя ще представя средновековен комплекс, включващ както моста, така и хан, джамия, пазар и турска баня.
Музеят на открито ще бъде представен чрез телеконферентна връзка в Норвегия, която е страна-донор по програмата. Допълнително ще бъдат благоустроени двата подхода към моста, ще бъде поставено осветление и ще се осигури достъп за хора с увреждания.
Мостът е построен през 1529 г. и днес се е превърнал в символ на Свиленград. Дори е част от герба на Свиленград.
Представлява зидана каменна конструкция от 21 свода. Най-големият от тях е с 18-метров отвор. Мостът е широк 6 м. и е дълъг 295 м. Дело е на известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам.
Преди 5 века проектът е финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква и град. Свързан е и с много легенди. Двете от тях разказват за смъртта на поръчителя за градежа – Местният владетел Мустафа паша.
Едното предание разказва, че по време на строежа на свода над реката, пашата починал и със строителството се заела жена му. След като мостът бил завършен обаче, никой не искал дори да стъпи на него, за да премине на другия бряг. Хората имали предразсъдък, че е строен от жена. Минало време обаче и народа започнал да ползва моста.
Според другата легенда Мустафа паша решил да построи моста над Марица, за улеснението и добруването на хората, които се придвижвали само лодки по водите на реката.
Построен от бял камък мостът изглеждал изключително величествен и красив. Когато го видял султанът Сюлейман поискал да го откупи.
Идеята му била да сложи такса за преминаване-нещо, което било в разрез с първоначалната идея на Мустафа паша,затова и подчиненият му отказал да продава.
Тогава Сюлейман дал само едно денонощие на везира си да реши. Мустафа имал две възможности-продажба на моста и запазване на поста или отказ и изгонване. Разбрал, че какъвто и да е отговорът му на сутринта честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани. Затова съдбоносното решение на Мустафа паша било -да сложи сам край на живота си. Така никой нямал да има възможност да му поиска нищо и мостът щял да остане за хората.
След като новината за смъртта му била съобщена на султана, той много се разгневил и проклел: “Който пръв мине по моста – да загуби най-свидното си!” Затова хората не смеели да използват красивия мост, разказва легендата със свито сърце бащата на Мустафа паша гледал моста, заради който синът му заплатил в крайна сметка с живота си. Тогава старецът решил, че вече няма какво да губи и за да развали клетвата минал по моста. Хората го последвали.
Според преданието като признателност към Мустафа паша до 5 октомври 1912 година, когато е преименуван на Свиленград, градът край моста се е наричал на негово име.
Местните хора обаче разказват и трета легенда, която няма нищо общо с другите две. Според нея, синът на владетеля Сюлейман се казвал Мустафа. При един от войнските си походи той се връщал с войската към дома и когато нагазили река Марица, за да преминат от другата страна, дошла голяма вълна, малцина се спасили, но синът на владетелят бил отнесен.
Тогава Сюлейман наредил да бъде построен мост над реката, а градът започнали да наричат Мустафа паша.
