Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан оглави празничната служба в храм “Св. Нектарий Егински” в румънския град Констанца, съобщиха от Старозагорската митрополия.
„Благодаря за поканата на архиепископ Теодосий за възможността да бъда отново тук. За мен беше чест да служа, но този път не като епископ, а като митрополит”, каза Старозагорският владика.
Сред гостите на храмовия празник бе и Украинският архиепископ Алексий.
Св. Нектарий Егински е един от най-почитаните съвременни светци и чудотворци. Роден е през 1846 г. в Силиврия в Тракия (днес град Силиври на брега на Мраморно море в Турция), в многобройно семейство с името Анастасий. Още на 13 години поради бедността на родителите си заминава да работи в Цариград. Там започнал работа във фабрика за тютюн, където неговият работодател го тормозел и биел. Анастасий обаче търпял това отношение без ропот. Младият работник намерил интересен начин да говори за това, което горяло в сърцето му: поставял в кутиите с тютюн листчета с евангелски думи… Един ден случаен търговец забелязал как го бие собственикът, съжалил го и го взел в магазина си. Оставил му свободно време да ходи на училище и на църква.
На 20-годишна възраст Анастасий заминал на остров Хиос и десет години работил като учител. Именно там у него узряло желанието да стане монах. През 1877 г. е ръкоположен за дякон и приел името Нектарий. Същата година заминал за Атина, където продължил обучението си. През 1889 г. е хиротонисан за Пентаполски епископ. Сравнително бързото му израстване предизвикало завистта на мнозина епископи, които го възприели като заплаха за своите амбиции да наследят патриаршеския трон след смъртта на вече много стария Софроний. Преследван, прогонен от катедрата си, без възможност да се оправдае, св. Нектарий заминал за Атина. Останал без работа и препитание, св. Нектарий стигнал до състояние на крайна бедност и глад! Най-накрая той успял да получи длъжността на проповедник в гр. Халкида на о. Евбея, но и там го намерили враговете му и започнали да го гонят, освиркват пред амвона и всячески да го тормозят.
Оттегля се на о. Егина в един изоставен манастир заедно с четири благочестиви жени, негови духовни чеда от Атина. Гоненията, аскетичният и труден живот подкопават здравето на светителя. През 1920 г. той постъпва в Атинска болница, където му откриват рак на простатата. След няколко дни, на 9 ноември, той почива. На 20 април 1961 г. е канонизиран за светец и паметта му се празнува в деня на неговото блажено успение – 9 ноември.








