Г-н Сотиров, избран сте за председател на обществения съвет по култура към общината във Варна. Този съвет сега ли се създаде?
Обществен съвет по култура съществува от последния мандат на предишния кмет Кирил Йорданов и това е една великолепна идея. Той е създаден, за да има обществено управление на културата. Това е съвет към кмета по въпросите на културата.
Кое е първото, с което ще се захванете?
Първото, на което смятам да наблегна е, че съветът трябва да е работещ. Истински работещ, тъй като културата във Варна има няколко проблема. Единият е, че имаме великолепни неща в областта на културата и огромен потенциал като град, но медийното отразяване ни куца. Обичам много хората от Бургас, ето този град е един положителен пример, в това отношение. Бургас е много добре медийно отразен, а централните медии са глухи за Варна.
Защо се получава така?
Комуникацията не е добра.
Какви приоритети ще има общественият съвет по култура?
До този момент, съветът не е имал статут. Сега работим по него, почти денонощно, за да сме наясно, кои творци и експерти могат да влязат като членове. Трябва да създадем работещ орган, който може да даде смислени предложения. Приоритетите на този съвет ще бъдат няколко, но на първо място, това е работата с младите хора, които са пропуснати и ощетени. Трябва да положим усилия, за да ги образоваме още от най-ранна възраст, примерно от 10-годишни, така че след 20 години Варна да има, не само достойни творци, но и прекрасна публика.
По какви други теми ще работите?
Другият проблем, с който се заемаме сериозно е, културата и туризма. Това е голям проблем за Варна, тъй като в града пристигат много туристи, които нямат идея, къде са попаднали. По тази тема, в групата от съмишленици, имаме доста предложения и те са насочени към една цел – да върнем престижа на Варна като лятна културна столица на България. Първото нещо, което трябва да направим е, да рекламираме културно-историческото наследство и културните събития на територията на курортните комплекси. Ще се опитаме да създадем и културни центрове, които да са атрактивни за гостите на града, в които да могат да се видят картини и да се пие кафе, например. Варна, в момента няма образ, няма лице и това е най-големият проблем. И ние ще се заемем с този проблем. За да може Варна да застане до Венеция, Флоренция и Прага, като достоен европейски град. Ето, това ни е идеята.
А как ще осигурявате финансиране за тази идея?
Да, това е другата ни ахилесова пета. Разчитаме само на общинската хазна, а не би трябвало да е така. Трябва да си „заработим” пари за култура по проекти. Трябва да създадем топла, интензивна връзка с Министерството на културата и с другите институции, по които можем да кандидатстваме за финансиране по проекти. Трябва да се създадат едно или две звена, които да работят само за осигуряването на финансиране за различните прояви. А имаме, какво да покажем.
Какво се случва с читалище „Стара Варна”, което вие лично, създадохте?
Читалището продължава да развива своята благородна дейност. Вече имаме камерна сцена с 52 места, която е най-малката театрална сцена в града. Първият спектакъл вече е поставен с участието на Георги Велчовски. Казва се „Шамандура за лично ползване”. Един спасител разказва от плажа за варненския дух. Това ми е „дипломната работа” като режисьор, образно казано. Сега готвим втори спектакъл – „Зорба гъркът”.
