Стефан Софиянски дълги години бе кмет на столицата, което го превърна в едно от лицата на града. През годините той бе също и депутат, служебен министър-председател и евродепутат. От Kmeta.bg потърсихме бившия градоначалник на София в навечерието на празника на столицата 17-и септември, за да коментира миналото, настоящето и бъдещето на най-големия град в България.
Г-н Софиянски, какво пожелавате на софиянци за празника на града им?
Най-вече много здраве, лично и семейно щастие и добър стандарт на живот.
Кой е най-големият проблем на най-големия град в България?
Инфраструктурата, в частност пътната. Градът е проектиран за определено население. Това дава много малки възможности за развитие и разширяване, особено в централната градска част. За това и понякога страдаме, най-вече от усложнения трафик. В същото време заради икономическото развитие нарастна много и броят на автомобилите. Те са твърде много спрямо възможностите на пътната мрежа. Така че е предизвикателството е да се намерят точните комуникационни решения – кръстовища на две нива, улици под земята и пр., за да може да се облекчи трафикът. Разбира се, тези решения са доста скъпи, но с европейското финансиране това вече не е толкова голям проблем. Чистотата също е предизвикателство, затова призовавам софиянци да пазят своя град красив.
Какво беше за вас да сте кмет на София? С какви спомени останахте от вашите мандати начело на столицата?
За мен да бъда кмет на града беше и гордост, и чест. Кметуването ми предложи възможността безспирно да работя и пак да не съм свършил всичко. Спомням си работните дни от над 12 часа – сутрин имах приемен час още от 7:30. Помня удовлетворението от добре свършената работа и амбицията, идваща с несвършената работа.
С кое постижение се гордеете най-много?
Бих казал, че са три – създаването на Общинска банка, пускането на метрото и възстановяването на Халите и Централна баня. Разбира се, банята не успях напълно да завърша, но Халите и до днес са един от най-хубавите обекти в София.
Каква е посоката, в която София трябва да тръгне в бъдеще?
Мисля, че административно трябва да се променят доста неща, които не са само в компетенцията на кметовете. За да имаме още по-добро развитие, трябва да имаме основата. Тази основа би следвало да започне със специален закон за София. Когато бях кмет, имах такова предложение, което внесох в Парламента, но не бе прието. Всички столици, които представляват голяма част от населението на държавите си, имат такъв закон, а София е практически 1/7 или дори 1/6 от населението на България. Тази комбинация между държавна власт, която е локализирана в София и местната власт на града, трябва да намери баланс в отговорностите си.
На второ място териториалното деление на столицата не е удачно и следва да бъде променено. 24 общини са твърде много. Необходимо е да се отчетат спецификите на районите и инфраструктурата и тези 24 да бъдат събрани в не повече от 5-6 районни кметства. Това също е въпрос на парламентарно решение. Радостно е, че бе променен начина на избиране на тези районни кметове. До момента ситуацията бе бих казал безумна, тъй като всяко правителство диктаторски налагаше тези градоначалници, търсейки най-вече политически дивиденти. Районният кмет не формираше самостоятелен бюджет и след като бъде назначен, той бива натоварван с отговорности, които обаче няма как да изпълни. Също така смятам, че припокриването на София – град и Област трябва да остане в историята.
Трябва да се направят транзитни пътища по каналите и бул. Сливница.
Какво е мнението ви за г-жа Фандъкова?
Йорданка Фандъкова е изключително добре приета в обществото. Тя полага изключително много усилия и има очевидни постижения през годините, особено в озеленяването и инфраструктурата. Бих ѝ пожелал, тъй като тя сега е и мой кмет, ако бъде избрана отново, да бъде още по-независима, за да може да прояви всички свои качества.
Как вие ще отбележите празника на София, който е донякъде ваш фамилен празник?
Имаме няколко семейни приятели, носещи хубавото име Надежда и най-вероятно ще бъдем на имен ден у тях. Не става въпрос обаче за г-жа Нейнски, с която също сме добри приятели.
