Преди 100 години на тази дата Алберт Айнщайн публикува своята Теория на относителността – физическа теория на пространство-времeто, описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси. Терминът е въведен от Макс Планк през 1906 г. Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“.
Теорията на относителността се прилага във физиката и астрономията от 20 век насам. Това е първата нова теория, заменила 200-годишната класическа механика наНютон. Тя коренно променя възприятията на хората за света. Класическата механика на Нютон се оказва вярна само в земни условия и такива, близки до тях: при скорости на движение, много по-малки от скоростта на светлината и размери, значително превишаващи размерите на атомите и молекулите и при разстояния или условия, при които скоростта на разпространение на гравитацията може да се приеме за безкрайна.
Нютоновите понятия за движение са кардинално коригирани чрез по-дълбоко прилагане на принципа на относителността на движението. Времето вече не е абсолютно и равномерно. Нещо повече, Айнщайн изменя фундаменталните възгледи за време и пространство, като въвежда понятието пространство-време, в което времето е равноправна координата, която може да участвува наравно с обичайните пространствени координати в преобразуванията на координатите при смяна на отправната система.
Преди дни 18-годишният американец Райън Честър от Охайо спечели голямата награда в конкурс за ученици, които по оригинален начин споделят страстта си към математиката и естествените науки. Честър разказва (и показва нагледно) именно принципите на Теорията на относителността, а неговият клип можете да видите по-долу.
