
Домашна лютеница ще се вари днес на фермерския пазар „Иван Вазов“ от обяд като тренировка за Втория Балкански рекорд за приготвяне на най-голямо количество домашна лютеница на открито.
С днешното събитие се целят три неща, разказва един от организаторите кулинарният историк Ангел Ангелов. Първо, да се популяризира работата на фермерските пазари и на Хранкооп, които имат директен контакт с производителите. В София има само три фермерски пазара – “Римска стена”, “Иван Вазов” и “Младост”. Целта е да се създават продукти, които са за собствено ползване като се спазва традицията и се ползват продукти директно от производителите.

Ангелов посочи също, че лютеницата, която се вари днес се прави на кооперативен принцип от много хора. Така с направата ще се прецени колко излиза едно бурканче домашно приготвена лютеница, направена с хубави продукти. Друга цел е да се популяризира сред хората домашното производство на такива храни.
Защо лютеница?
Лютеницата е традиционна храна, но зеленчуците, от които се прави тя – домати и чушки, са по-млади зеленчуци, появили се по-късно по нашите земи. В страната ни са се консумирали в миналото предимно зеле, моркови, разновидности на лук, ряпа, целина, жито и то по-различно от познатото сега, а също и лимец, овес и ръж.

Свинското месо, както и овнешкото са били на голяма почит. В миналото месото се е консервирало със сол. По тази причина са традиционни еленският бут, горнооряховският суджук, карловската луканка, тракийската луканка, бански старец и бабек. Навсякъде, където е малко по-високо и студът се задържа по-дълго, хората са сушели меса по различен начин.
Важно е да се знае какво е традиционна храна, каза още Ангел Ангелов. Всъщност, когато две поколения са приемали една и съща храна, то тя може да се възприеме като традиционна. Кога точно е станала лютеницата традиционна е трудно да се каже. Това разбира се, е станало след като българите са възприели домат.

Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
Източник: БГНЕС
Снимки: БГНЕС








