Днес се навършват 103 години от рождението на Тодор Живков. В столичния квартал “Надежда” открихме място, което пази неговия образ през всички години на прехода. Това е малката квартална кръчма със звучното име “Тато”, която се намира на бившата улица “Комунист”, сега “Любородие”.
За 20 и повече години преход Димитър оцелява сред символите на миналото и търси място под слънцето, както може. Гледа с усмивка на тях и намира малко чар във всичките онези символи, които днес събират прах.
Тук поне три поколения могат да намерят парче от себе си – някогашните деца, са се превърнали във помъдряли възрастни, които по равно делят носталгията за почивките на море и планина всяко лято, или цената на хляба от 20 години.
В същото време основните опоненти на миналото, което сега наричаме тоталитарно казват “Да, но тогава нямахме свобода…” Все въпроси и техните отговори, които Димитър продължава да търси…
Той мечтае още да вижда повече усмивки по лицата на хората и с ръка на сърцето признава, че най-много му тежи, че сивата редица в която всички до един трябваше да бъдем еднакви при комунизма днес не е станала по-цветна – може би, защото свободата е преди всички вътрешно усещане…
