Българи не сдържаха сълзите си в село Никополи в Северна Гърция. Десетки мъже и жени от Благоевград и село Крупник, които са наследници на заровски родове, стигнаха до някогашното селище Зарово в южната ни съседка.
Там преди повече от век са живели 1200 българи, но всички са прогонени към България през 1912 година. Населеното място преди 103 години било опожарено заедно с църквата „Св. Илия”.
По-късно на нейното място гърците издигнали отново храм на същия светец. В светата обител нашенците запалиха свещи в памет на близките си и се помолиха за мир и благоденствие. В църквата се пази Заровската плащеница, което е дарена от Хаджи Константин Николов през 1888 година след завръщането му от Йерусалим.
Махалите на Зарово някога са били разположени от брега на река Богдана до близките хълмове на Круша планина. Наследниците на фамилиите Сандеви, Машеви, Канайкови, Дачеви, Димитрови, Попангелови, Канелови, Аладжови разказваха предания и спомени от майки и бащи, от баби и дядовци, докато с умиление обикаляха уличките и разпознаваха в каменните къщи домовете на родствениците си.
Групата, водена от благоевградския архитект Костадин Сандев, посети Солун и предградието Суроти, където посети манастира „Св. Йоан Предтеча” и се поклони на гроба на свети Паисий. „Беше трогателно за всички да видим мястото, където са били корените ни. Не успяхме да се съберем с други заровски родове от Сандански и с.Илинденци, за да отидем заедно, но ще го направим догодина”, каза архитект Сандев.
