През последните две години променихме ритъма си на живот – забавихме ежедневните си навици и ускорихме поведението си на онлайн потребители. Социалните мрежи, новите технологии и хода на пандемията от COVID-19 се преплетоха в хомогенна свързаност. Интернет пространството ни позволи да съхраним връзките си, да работим и учим дистанционно, да изказваме всякакви мнения, да пътуваме виртуално, да посещаваме виртуални събития, изложби, форуми, семинари, докато коронавирусът диктува кое е позволено и кое не извън компютърната ни включеност. Едновременно с това социалните мрежи и онлайн платформите дават допълнителна сцена на пандемията.
Потърсихме мнение на експерт – доколко онлайн пространството помага на събитията от такъв мащаб, как променяме комуникационното си поведение, наблюдават ли се методи за манипулиране на тълпите, “Черен лебед” ли е пандемията от COVID-19 – рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с непредсказуемост, огромно въздействие, но може да бъде обяснено със задна дата.
Разговаряме с доц. д-р Стойко Петков, преподавател в Нов български университет в департамент „Масови комуникации“. Основните му изследователски интереси са в средствата за масова комуникация, продуцентство. мениджмънт, влиянието на днешните технологии върху комуникацията и разпространението на аудио-визуално съдържание, влиянието на изкуствения интелект върху медиите, новини и истини в променящата се медийна среда. Има множество научни публикации.
По какъв начин социалните мрежи помагат на събития от такъв мащаб като пандемията от коронавирус, която вече движи живота ни почти две години?
Доц. д-р Стойко Петков: Социалните медии и мрежи определено са мощен инструмент в общуването посредством новите технологии, но какво пишем, какво четем и на какво се доверяваме, е наша отговорност. Технологията ни предоставя високата скорост на информационен обмен, възможността за споделяне, коментиране и оценка, но огромна част от съдържанието (все още) се създава от хората. Казваме, че всяко събитие има шанса да получи глобален отзвук, но на практика това, което засяга по-голяма част от хората в света, получава и по-голямо внимание в онлайн пространството. Пандемията с COVID-19 е такова събитие. То се превърна в основна тема за дебати и спекулации в Световната мрежа, защото засяга нашето битие. През тези две години се случиха и други събития, но поради локалния си характер те бяха по-малко обсъждани.
Ако ги нямаше социалните мрежи, дали вирусът щеше все още да съществува?
Доц. д-р Стойко Петков: Това допускане е трудно да бъде коментирано. За да не останат читателите с впечатлението, че пандемията има предимно или още по-крайното – само виртуален образ, трябва да уточня, че аз приемам твърдението на специалистите: такова заболяване на дихателните пътища съществува, а не е „световен заговор за продажба на ваксини“.
Вирусът съществува, независимо от каналите за отразяване на неговото действие. Но, ако се върнем на ефектите, които са резултат от информацията и дезинформацията по темата, без онлайн пространството скоростта за обмен на информация и мнения щеше да е значително по-ниска.
„Черен лебед” ли е пандемията от COVID-19?
Доц. д-р Стойко Петков: Ще си позволя едно заиграване с идеята на Насим Талеб, чиято метафора предполагам използвате. Виждам пряка зависимост между процента от хора, живеещи в „утопичната провинция Средностатистан“ и ефекта на пандемията. Колкото по-неинформирани са хората, толкова по-сериозно са разтърсвани от неочакваните събития.
Мерките около пандемията въведоха по-рано от очакваното „живота онлайн“. В държавите и икономиките, в които процесите на преход към електронна форма на управление, обслужване, пазаруване, обучение и т.н. са слабо развити, виждаме по-силно изразен „ефекта на изключително въздействие“. И обратно, при развита дигитализация, влизането и излизането от режим на ограничителни мерки, се случва по-плавно и разделението в обществото не е толкова драстично. Разбира се, има и много други фактори, като нивото на медицинска помощ и здравни грижи и др., които оказват влияние върху възприемането и реакцията на „преразказаните черни лебеди“.
Какви методи наблюдавате като специалист за манипулиране на тълпите?
Доц. д-р Стойко Петков: Ако говорим за манипулация с отрицателен знак, то благодарение на новите технологии, „количественото мултиплициране“ се прилага успешно. Използва се склонността на хората, да се доверяват на дадена информация, ако тя се повтаря едновременно от много източници. Като добавим към това и ниската информационна култура на масовия потребител, получаваме отлична среда за манипулативно въздействие. Не е без значение и обстоятелството, че в конкретния случай, имаме тема, която е добре да бъде обяснявана от специалисти. Именно затова групи за натиск, центрове по интереси и разбира се институции включиха експерти, които да обясняват едната или другата гледна точка.
Доколко ставаме подвластни на бързината и хаоса в изказванията в социалните мрежи?
Доц. д-р Стойко Петков: Доколкото сме отворени за влияние от препредавана информация. В социалните мрежи ние най-често виждаме публикациите или споделената информация от наши приятели. Разбира се, има спонсорирани публикации, които се появяват на стената ни, а и алгоритъм пренарежда публикуваното, но в общия случай, това е съдържание от хора, с които имаме сходни възгледи и становища. Винаги има изключения, но това е най-често срещаната ситуация. Високата скорост и голямото насищане с определен тип информация, според изследователите, засилва нашите вече съществуващи нагласи. Например, ако сме за ваксинирането, предимно четем и споделяме информация в защита на тази позиция и обратно, ако намираме това за неприемливо, публикуваме и коментираме материали срещу ваксинирането. Ако сред приятелите си имаме „гласовит“ пропагандатор на противоположното мнение, по-вероятно е да го блокираме и/или да го премахнем от списъка с приятели. Първоначалното формиране на становище е много по-сложен процес, и то не е пряка проекция на едно или две изказвания, споделени в социалните мрежи.
Как променяме комуникационното си поведение?
Доц. д-р Стойко Петков: Все по-трудно се доверяваме. Формира се едно постоянно съмнение в достоверността на информацията и в мотивите на разпространителя, което е различно от критичния прочит на интелигентния потребител. Съдържанието, което достига до нас, е с такива обеми, че за отделния човек е невъзможно за всяка публикация да намира фактологичната истина. Особено за по-възрастните хора, свикнали да използват редактиран медиен поток, това е плашещо. Сред по-младите се надявам чрез медийна грамотност да бъдат изградени „филтрите“, които да им помагат в сложния информационен контекст.
Градивна ли е комуникацията във фейсбук пространството и какво ни дава и отнема тя? Какви взаимотношения предопределя? Предопределя ли зависимости към използването на устройства и виртуално съществуване?
Доц. д-р Стойко Петков: Не само Фейсбук, но всяка онлайн социална мрежа ни предоставя възможности за контакт и обмен на информация, което е изключително предимство. Преодоляваме географска отдалеченост за секунди, а усилията и средствата, които инвестираме са минимални. Проблемите ще са сведени до минимум, ако използваме платформите с необходимите доза, баланс и грамотност. С развитието на технологиите ще има нови устройства и нови платформи. Изкуственият интелект, добавената реалност и виртуалната реалност ще внесат още много нови елементи в общуването. Някои предпочитат изолацията пред предоставянето на информация за себе си чрез устройствата и приложенията. Това е тяхно право. Потребителите, които са активни в онлайн пространството, е добре да знаят рисковете, които поемат и това да са пресметнати рискове.
Професор Дънбар, преди почти 20 години публикува изследване, в което твърди, че хората могат да имат не повече от 150 значими взаимоотношения. Да, някои социални мрежи ни позволяват да имаме 5 000 „приятели“, но за да изградим и поддържаме взаимоотношения с някого, за да го познаваме, е необходимо време. Този ресурс е ограничен, въпреки увеличаването на скоростта за обмен на информация и способността ни по-бързо да превключваме от една информация към друга. Следователно, или ще имаме „по-плитки“ приятелства, или ще предефинираме значението на приятелството и вида взаимоотношения, които създаване и поддържаме.
Какви са капаните на „лесния” живот онлайн?
Доц. д-р Стойко Петков: Има един афоризъм „Когато нещо онлайн е безплатно, вие не сте клиентът, вие сте продуктът.“ Някои от познатите ни от аналоговия свят правила или са неприложими, или имат ново и различно действие. Няма лесен живот нито онлайн, нито офлайн. Има хора, които в неразбирането си са „щастливи“, докато не им се случи нещо, което да ги накара да забележат капаните. Понякога уроците са болезнени. Затова колкото по-информирани и подготвени сме за онлайн пространството, толкова по-безопасно ще е то за нас.
Кое от живота „отпреди” ви липсва?
Доц. д-р Стойко Петков: Ние имаме различно „отпреди“ и именно тази индивидуалност на преживяванията ни е добре да бъде осмисляна във всеки нов контекст. Определено ми липсват пътуванията. Възможността офлайн да посетя далечни места и да се срещна с нови хора. Липсва ми спокойствието при контакта с други хора. Чувствам се „предозиран“ с онлайн преживявания, но това може да е от възрастта…
