Отец Ангел, какво ни носи Страстната седмица? Какво пропускаме, улисани в твърде динамичното ни ежедневие?
Дните от Страстната седмица са най-удивителните дни от живота на християните, които всяка година се повтарят. И въпреки това повторение, те винаги са различни. Всяка година християнинът се обогатява все повече и повече, защото изживяването на страстната седмица е нещо дълбоко лично, много интимно. Реално ние присъстваме на всички страдания на Христос, ние сме свидетели на тези страдания. Тук и сега, пред нас се разкрива тази драма, в която влиза нашият Бог с единствения смисъл – ние да бъдем спасени. Осъзнаването на дълбокото човеколюбие, което носи Христос в себе си, това е най-важното нещо за цялата седмица.
Христос се явява пред нас, ние сме свидетелите. Прочитанията на Евангелията, които са свързани с тези моменти, не свързано с това, че хората не познават Евангелието. Точно обратното, чрез евангелското слово, ние ставаме свидетелите на събитията.
Това ли е най-главното в дните до Великден?
Всичко е много свързано. Самият Господ Исус Христос не е оставил нищо написано, тоест той не написа една книга и не каза: Ето, изпълнете я. Той показа всичко в събитието. Тоест ние трябва да бъдем в съ-Битието, в това, което е станало. Това е Страстната седмица, това трябва да съпреживеем – човеколюбие чрез страдание.
Много хора приемат тези дни като ваканция, а ритуалите свързани с тях, като част от чисто битовата традиция. Как гледате на това?
Това е проблемът на секуларизацията. Станахме прекалено секуларни – в търсенето на някаква традиция, изродихме смисъла на тази седмица. Да, вярно е, не мога да го отрека. Повечето хора приемат това време, като празнични дни. Но това е жалко, защото празникът е нещо красиво, но радостта на този празник е, чрез разбирането на това, което е станало, смисъла на случилото се, а не защото той ни е даден като неработни дни. Това е разграничаването.
Отец Ангел, какво е да си предстоятел на един от най-древните храмове, не само в София, но и в страната?
Всеки един храм носи своята сакралност, той затова е храм. Съвсем друго е, обаче, да изпитваш радостта и и тежестта от това, да знаеш, че влизаш на място, което е осветено от стъпките на множество свети отци. Сигурно по време на Сердикийския събор през 343 – 344 г. сл. Хр., не в този храм, но в това, което е под него, в по-малкия храм, е бил Свети Атанасий Велики. Ние чувстваме това нещо. Друго е, да си помислиш, че този храм е потопен в множество молитви, предадени във времето, защото тук те са ехтели. Тук са се извършвали столетия наред кръщения, тайнството на венчанието, изпращали сме хора, които са били част от този град.
Да, съвсем различно е да служиш в един храм, който носи името на Христос, защото София означава премъдрост Божия, второто лице на Светата Троица. Това е и името на нашата столица. Много пъти съм казвал, че няма такава радост за християнина, от това да живее в Христовия град. Не знам, колко го осъзнаваме това, ние софиянци.
Вероятно е знаково и това, че Столичната община е на метри от храма. Кога ще открие археологическото ниво под черквата?
Да, общината ни е съвсем близо. Кметството е в напрегнато очакване, откриването ще е на 24 май. Тогава ще се отворят вратите на това археологическо ниво. Тогава всички столичани, всички българи, а и многото чужденци, които идват, ще могат да се запознаят с археологията под храма. Има с какво да се гордеем. Отдолу под земята има доста гробници. Една от тях е с много интересен разпис с флорални мотиви. Фреските показват онова, което предстои да видим в рая. Растителните елементи изобразяват райската градина. Гробницата на Хонорий, която е съвсем близо до храма, тепърва предстои да бъде показана. Всичко това ни прави оптимисти, че има с какво да се гордеем пред целия свят.
София е една достойна кандидатура за Европейска столица на културата. Сега трябва да покажем това на света. И да имаме надеждата и вярата, че Европа ще ни погледне и ще разбере, че сме достойната столица на културата.
