Последно „сбогом“ си взима днес България с легендата на родния театър, кино и изкуство Стефан Данаилов. Хиляди негови близки, студенти, колеги, приятели и почитатели и чакаха на огромна опашка пред сградата на Народния театър, където във фоайето на Първи балкон е поклонението пред паметта на великия наш актьор.
Траурната церемония бе открита точно в 11:00 часа в присъствието на неговите близки, роднини, колеги от театъра и приятели. Актрисата Силвия Лулчева, която е негова студентка, прочете трогателно слово от името на всички ученици на Мастъра. Думи на благодарност, признателност и поклон пред делото и паметта на Стефан данаилов произнесоха и ректорът на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ проф. Станислав Семерджиев и лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Последните думи преди вратите да бъдат отворени за поклонението, каза неговата племенница Росица Обрешкова, която е и режисьор на последния спектакъл с участието на Стефан Данаилов – „Актрисата“, чиято премиера бе през лятото в Народния театър.
По време на поклонението негови студенти се редуват на почетен караул до ковчега. Сред тях са Силвия Лулчева, Башар Рахал, Китодар Тодоров, Иван Панев, Дарин и Деян Ангелови. Цветя поднесоха и негови колеги от трупата на Народния театър, сред които Мария Каварджикова, Аня Пенчева, Владимир Пенев и много други.
За да изпратят и почетат Стефан Данаилов в Народния театър дойдоха президентът Румен Радев, министърът на културата Боил Банов, президентът Георги Първанов, бившите премиери Огнян Герджиков и Пламен Орешарски, председателят на Комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов, заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, депутати, председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, всички негови студенти, бившият треньор на националния отбор по футбол Димитър Пенев и бивши спортисти, актрисата Татяна Лолова, Астор.
Поклонението продължава, като вратите на Народния театър ще бъдат отворени, докато всички, които желаят да си вземат „сбогом“, успеят да го направят.
ПОСВЕЩЕНИЕТО НА СТУДЕНТИТЕ НА СТЕФАН ДАНАИЛОВ, прочетено от Силвия Лулчева:
Сбогом, Мастер!
Благодарим ти за смелостта да поемеш кръста да поведеш млади хора към светлината на изкуството!
Благодарим ти за безпощадно точната искреност!
Благодарим ти, че когато обсъждаше актьорската ни работа, вниманието ти беше съсредоточено върху това, колко сме пораснали като човеци.
Благодарим ти, че ни наказваше, като ни прощаваш!
Благодарим ти, че говореше просто, честно и човешки, с безмилостна автоирония, че не се къпеше в суета и самовлюбеност, а ни респектираше с нечовешка човечност!
Благодарим ти, че смущаващо земен, оставаш завинаги толкова високо, че всички ще преминем живота си, протегнали мечти да те заслужим!
Благодарим ти, че ни беляза с любовта си към живота!
Благодарим ти, че ни зарази с лудостта си!
Благодарим ти, че ни учеше на екипност и партньорство в професия, в която всеки се изкушава да изпъкне, да е пръв, да е по-напред!
Благодарим ти, че преди да станеш професор, беше Академик по човекознание, човеколюбие и човещина!
Благодарим ти за широтата, за свободата, за мащаба на смелото ти сърце!
Благодарим ти за щедростта, за замаха, за смеха!
Благодарим ти, че ни научи на уважение и памет към твоите учители, към твоите състуденти и приятели!
Благодарим ти, че ни покори с непосилната лекота на любовта и усмивката си!
Благодарим ти, че ни показа какво е диалогичност, дипломатичност и внимание към всеки!
Благодарим ти, че ни остави домашно, да напишем отговор на литературния въпрос: достоен ли съм да съм твой ученик?
Сбогом, Мастър!
Прости ни!
Обичаме те, Учителю!
Росица Обрешкова, племенница на Стефан Данаилов и режисьор:
В спомена си винаги ще стоим на твоята маса, онази голямата в хола, отрупана с нежност и топлина, цялата банда, заедно, около теб. Помислил си за всички ни: Ая е вегетарианец, за Стефи трябва да има кола, за Виктория и Владето да се сготви боб, от големия, за Росен и Вики да се купи бира, а за мен… „Айде, Обрешкова, бързо сервирай, че ще изстине…“ Ти ще се шегуваш, най-вече с остаряването, а сетне ще споделяш своите мълчания, докато леко усмихнат пиеш кафе…
Благодаря, че притежаваме дара да бъдем част от живота ти. Благодаря за добрината, все още за нея няма сътворено прилагателно,
Благодаря за най-голямото наследство – паметта за Стефан Данаилов.
